9.
Рейд
Глъч, суматоха и страх царяха по улиците на Саяна. Войските на аким Фергана бяха вдигнати по тревога и се опитваха да въведат някакъв ред, но без особен успех. Във всички посоки тичаха мъже и ревяха с цяло гърло дивотии от сорта на това как черната орис била надвиснала над всички нас; жени врещяха в паника; а кръчмите и храмовете — двете най-предпочитани от човека убежища — бяха претъпкани въпреки късния час. Вестта за ужасиите в двореца явно се беше разпространила като масло над вода и се усилваше по пътя си в страховити размери.
Някои търговци се възползваха добре от цялата суматоха, дюкяните и сергиите им бяха отворени, те стояха пред тях и шумно хвалеха магическата си стока. Купи си амулет и отблъсни от себе си предстоящата гибел. Плати на вещера за заклинание и ще останеш невредим, когато ужасните товиети се развилнеят из Саяна. Търговията им вървеше оживено.
Тъй като всички бяха загрижени за собствената си съдба, никой не ни обърна внимание на връщане към резиденцията. Забелязах, че Жаркото време е почти на свършване и започва Дъждовното време, щом чух глухото ръмжене на гръмотевици далече на хоризонта. Усмихнах се. Лошото време щеше ни донесе определено предимство в предстоящия излаз.
Заповядах на войниците ми да поддържат пълна готовност, привиках офицерите и сержантите си и им обясних случилото се. Не им казах какви точно са плановете ми, само поисках да съберат двадесет доброволци за особено опасна задача и да са готови за поход след три часа. Можех веднага да съставя отряда, но не биваше да оставям малката си част без командири. Добавих, че държа петима от хората, които ще тръгнат с мен, да са кайтци, избрани между най-добрите от местния набор.
Планът ми беше съвсем прост: усилена езда и намираме пещерата, която Тенедос беше „видял“. Джаск Иршад с кукличките трябваше да е някъде там. Удряме по изгрев-слънце, намираме кукличките и ги свиваме. Ако не можем да избягаме с тях и намерим течаща вода, можех да направя омагьосаните предмети безопасни, като ги хвърля в нея — нещо, което бях запомнил от селската ни вещица.
Идеята ми може да звучи нелепо проста, но се чувствах уверен. Иршад и Чамисо Фергана щяха да предположат, че всички са в Саяна, все едно кайтци или нуманцийци, и че ще са парализирани от страх и нерешителност. Ако ударехме тайно и безскрупулно, боговете можеха да подкрепят дързостта ни. От друга страна, при неуспех, не виждах как може да се предотврати катурването на властта в Кайт и да не започне проклетата свещена война срещу Нуманция. Знаех, че ние в Саяна щяхме да загинем първи. Погледнато хладнокръвно, ставаше въпрос за сигурна смърт след три дни или за възможна по-скорошна такава. Изборът не беше труден.
Време за губене нямаше — ако имаше и най-нищожен шанс идеята ми да се осъществи, трябваше да се действа преди някой друг, било от силите на аким Фергана или от бунтовниците в планините, да започне да мисли какво може да стане по-нататък. До изгрев-слънце трябваше да съм далече извън града.
Бях малко изненадан, когато капитан Мелет пръв пожела да се включи сред доброволците — не беше особено подходящ за дързък рейд. Отказах му и той ми отвърна малко кисело:
— Пак ще трябва да пазя домашното огнище, нали. Какво пък, няма да ви преча да си прекарате приятно.
И си излезе нацупен.
От неговата част избрахме легат Бейнър, млад и изключително буен офицер, когото всички, включително и аз, обичахме като брат; сержант Вайън, заблуждаващо дебел мъж, който обаче беше пъргав като змия, и шестима пехотинци, след като всички се заклеха, че знаят от коя страна яде конят и от коя сере. Взимах пехота с пиконосците, защото смятах да се спешим за подстъпа към целта в последния етап.
От моите взех девет души, като назначих ескадронен подофицер Биканер за старши подофицер, а изборът ми включи винаги навъсения Карджан, Кърти, най-добрия ми стрелец, и стабилния Свалбард.
Петимата кайтци ги водеше Йонджи, най-схватливият от планинците, който най-вероятно щеше да се окаже годен за командир. С разрешението на Тенедос го повиших в сержант и смятах да го издигна до офицер в случай, че се върнем живи. И демоните да ги вземат мрънканията на началниците в Нуманция, че съм удостоил с такава чест „един долен пограничник“.
Заведох си хората в една от библиотеките на имението, където Тенедос бе поставил заклинания срещу подслушване, и им обясних как искам да се снаряжат и облекат. Докато говорех, ги следях внимателно: много често човек се пише ентусиазиран доброволец в първия миг, но щом разбере колко рискована е задачата, се разколебава. Забележех ли и най-малкото трепване у някого, щях да измисля някакъв повод да го извадя от списъка — имаше много доброволци, готови да заместят плашливия. Но всички останаха непоколебими.