Биканер също кимаше.
— Да, сър. Идеята я бива. Хич не е хубаво тия нещастници да се скитат по пътищата, без никой да застане между тях и кръвожадните плячкаджии.
Казахме им, че могат да дойдат при нас. Младата жена — представи се като Паликао — изхлипа благодарно.
— Изключително щедри сте — каза старецът, Джайси. — И ни поднесохте два големи дара. Не само тази нощ, в която всички ще можем да се наспим добре, но също тъй ни напомнихте, че не всички на този свят са зли и искат само да навредят на беззащитните.
После извика и бежанците се показаха от тъмното. Не бяхме съвсем наивни в доверчивостта си — извиках си хората и опипахме всички за оръжия. Освен малките ножчета за рязане на храна бяха невъоръжени.
Никой не може да бъде по-жесток от един войник, но пък войникът може да е най-добрият и щедър от цялото човечество. Така беше и с моите хора. Заеха се с окаяните скитници, погрижиха се за всеки да се намери сламена постеля, потупваха бебенцата и се опитваха да поразсмеят децата. Но те бяха видели твърде много ужас и нито шегите, нито смешните физиономии можаха да докарат нещо повече от тъжен поглед. Тъй като разполагахме с предостатъчно храна, с радост я поделихме с тях.
В моята къща бяхме с Тенедос, Йонджи, Карджан и още двама. Подслонихме още толкова бежанци, сред които и Джайси и Паликао.
Бурята се разрази и дъждът заплющя, но в кирпичените къщи беше сравнително уютно, стига да не обръщаш внимание на бълхите, вонята на тор и миризмата на отдавна некъпани тела — неща, с които всеки войник рано или късно свиква.
Не бяхме като костенурки, слепешката натикани в черупката си; мъжете на пост отвън се движеха по двойки, винаги по различни пътеки около хълмчето. Проверявах ги през час и бях доволен, че са нащрек, макар че не бях изненадан. Намирахме се дълбоко във вражеска територия и бяхме твърде малко, за да се отпускаме.
Тенедос седеше от другата страна на малкия огън и слушаше разказа на Джайси за сполетялото ги — мъчеше се да изрови от спомените на стареца информация, която да ни помогне при срещата ни с Чамисо Фергана. Бях се отпуснал на постелята си и слушах разсеяно. Паликао седеше няма и на две стъпки от мен. С изненада забелязах, че мирише много хубаво, не като неумитите диваци като нас, и се зачудих какво ли ухание си е сложила. Изведнъж тя промълви:
— Не мога да слушам повече. Много ме боли, когато помисля за Обех. За всичко, което направи.
Беше тъжна и много ми се искаше да я утеша.
— Предполагам, че на човек като вас ще му се стори дребно. Но бях щастлива. Бях сгодена и двамата с бъдещия ми мъж тъкмо бяхме започнали пробния си брачен живот. После, един ден, седмица преди злодеите на Чамисо Фергана да дойдат и да унищожат Обех, той каза, че бил решил да стане войник, и въпреки сълзите ми ме остави. Обеща, че ще се върне след два месеца с голямо богатство. Но мен не ме интересуваше богатството. Исках само него.
Гледаше ме право в очите и в погледа й нямаше свян.
— Не трябваше да ме оставя — прошепна тя — тъкмо когато започваше да става толкова… чудесно.
Нещо в слабините ми се размърда.
— Трудно е — продължи тя — да се опитваш да заспиш на студено и мокро — ръката й се изпъна, отърка се в моята и тя погали с пръст халата ми. — Този халат изглежда много топъл.
Усмихна се, протегна се лекичко, халатът й се разтвори и видях един гладък гол крак, а за миг — и черното триъгълниче между бедрата.
Тялото й беше чисто, а на глезена си носеше златна гривничка.
Похотта ме облада и за малко щях да я награбя на място, но успях някак да се овладея и да изчакам, докато огънят загасне и всички заспят. Йонджи и Карджан вече похъркваха. След съвсем малко щяха да дойдат невижданите удоволствия.
Погледнах към Тенедос и забелязах, че е вперил очи в нещо на пода. Проследих погледа му.
Торбата на Джайси лежеше между него и Тенедос. Беше се килнала на една страна и беше развързана…
И в нея имаше навито дълго копринено въже — блестеше жълто на гаснещата светлина на огъня.
Товиети!
Мамка му! Магията рухна, членът ми клюмна, все едно че изобщо не бе пожелавал лъжливо мократа топлина на Паликао, и глупостта, предизвикана от магията, която ни бе подлъгала да подслоним при себе си странници, колкото и невинни да изглеждаха, изчезна. Погледнах Паликао да видя дали е усетила промяната, но тя гледаше унесено в пламъците. Босото й стъпало се беше изпънало и се галеше в обутия ми глезен.