— Нуманцийци! Лъжечародеят Тенедос! Сега ще загинете, натрапници! Как смеете! Как смеете!?
Вдигна от пода едно камъче и го хвърли по Тенедос. То се превърна в огромна скала, полетяла право срещу чародея. Тенедос разпери ръце, запя и канарата отхвърча встрани, стовари се върху товиетите и по белите халати плисна червена кръв.
Тенедос грабна копието от ръката на един войник и почука с него по най-близкия сталагмит. Чух в шумотевицата само откъслеци от думите му:
Подхвърли лекичко копието към Иршад и сталагмитите около джаска се откъртиха и захвърчаха към него из въздуха като тежки копия. Иршад изрева контразаклинание, сви се до естествения си ръст, около него се извиси параван от цветове и каменните копия се пръснаха в него.
Иршад подхвана свое заклинание, из залата се разтичаха още джаски, кой с жезъл, кой с реликва, и песните и крясъците им усилиха врявата.
Докато магията се биеше с магия, видях, че мога да направя нещо, и извиках:
— Пиконосци, след мен!
Хукнах напред и хората ми излязоха от транса си и ме последваха. Срещу нас се надигаха товиети, но си пробихме път с бой и се втурнахме в атака срещу Иршад и другите магове.
Заклинанието на Иршад набъбваше. Чух как грохотът се усили като вятър, превръщащ се в тайфун, все по-оглушителен.
Товиетски стражи притичаха да спрат щурма ни срещу техните магьосници. Водеше ги мъж със знаме, чийто герб не можах да различа, а до знаменосеца тичаше огромен мъж. Веднага го познах — нали бях прекарал толкова време с по-големия му брат.
Чамисо Фергана беше въоръжен точно с оръжието, което допусках, че ще предпочете: голяма брадва с едно острие и закривен шип. Видя ме — предполагам, че магията на джаск Иршад му бе казала кой съм — и ми изрева предизвикателно, на което с радост се отзовах.
Легат Бейнър се втурна пред мен с някакво подобие на боен вик. Посече дивашки към Фергана, откри се и Фергана се сниши под замаха му, закачи го в рамото с извития шип на брадвата и го дръпна към себе си. Бейнър залитна, а Фергана изтръгна брадвата и удари легата по главата.
Сержант Вайън се втурна напред, замахна и не улучи, а Фергана го блокира здраво с бедрото си, блъсна го настрани и останахме само двамата, един срещу друг.
Фергана държеше брадвата високо пред себе си, с лявата ръка малко под острието и на височината на рамото си. Запристъпва, търсейки пролука. Замахнах към лицето му, брадвата блесна и за малко не ме посече. Изругах се, че съм опитал лесен удар, замахнах към крака му и отново не улучих.
Минахме в защита и запристъпвахме един срещу друг. Придвижих се малко вдясно и той се извърна. Забелязах, че Карджан и още един копиеносец ме пазят по фланга.
Брадвата отново изфуча към мен, отскочих и стъпих на някакъв чакъл. Подхлъзнах се и паднах. Фергана изрева победоносно и скочи за убийствения удар. Коленичих, сграбчих шепа чакъл, хвърлих я право в лицето му и отскочих встрани. Брадвата му изхрущя в чакъла. Ударих, преди да е успял да се съвземе, този път както ме бяха учили, не в жизненоважните части на тялото, а за да осакатя и да улесня смъртоносния удар.
Улучих пръстите му. Фергана изрева и изтърва брадвата, но здравата му ръка посегна към дългата кама на кръста му.
Но водачът на бунтовниците закъсня — следващият ми удар го порази в гърлото и върхът на сабята ми излезе под тила му. Докато рухваше, изтръгнах острието, видях, че сержант Вайън е затруднен, и посякох противника му. Озовах се срещу знаменосеца, който се опитваше да се защити с късия си меч. Парирах веднъж, още веднъж, посякох го в краката и докато падаше, нанесох смъртоносния удар. Знамето на Чамисо Фергана падна на няколко стъпки от мъртвия главатар. Ескадронен подофицер Биканер го вдигна и го развя победоносно.
През оглушителната врява чух пронизителния вик на джаск Иршад — беше видял смъртта на господаря си. А после над всичко прогърмя гласът на чародея Тенедос:
Тенедос стоеше с изпънати ръце, пръстите му бяха свити в юмруци, сякаш стискаше нещо невидимо. Гласът му заехтя отново: