Аким Фергана, вече уверен, че властта му е в пълна безопасност и че семейството му ще държи трона за вечни времена, ни обещаваше всичко, ама всичко, което си пожелаем, особено след като му бяхме върнали куклите. Бях дръпнал кротко Тенедос настрана и го бях попитал дали това е разумно. Той сви рамене и ми отговори, че, първо, се съмнява дали някой друг кайтец ще може да ги използва без магията на джаск Иршад, и второ, по-важно, за Нуманция е без значение как владетелят на Кайт ще държи трона си, стига планинците да се избиват помежду си в границите си.
Колкото до наградите на аким Фергана, за съжаление в кралство Кайт нямаше почти нищо, което да можем да си поискаме. Златото щеше да е повече от приемливо, тъй като нито Тенедос, нито моя милост бяхме кой знае колко заможни. Но това било против правилата на кралството, обясни аким Фергана с огромно съжаление. Освен това съкровищницата била в окаяно състояние, а всички твърди валути били ужасно необходими за благоденствието на народа. Но всичко друго…
Тенедос се опита да убеди аким Фергана, че ратифицирането на пакта, заради който беше изпратен в Пограничните земи, би било най-голямата награда и за Кайт, и за Нуманция и Ърей. Аким Фергана се усмихна любезно и заяви, че въпросът се обсъждал много задълбочено. Дори несведущ в дипломацията като мен можеше да разбере какво предвещава това.
На никого, нито на Тенедос, нито на мен, нито на офицерите и войниците, не можеше и да му хрумне да поиска индивидуална награда. Всеки от нас можеше да получи имение из страната и да го убият в момента, в който излезе от портите на Саяна, за да го посети.
Титлите бяха безсмислени.
Храната — хората ми не си падаха много по кайтската кухня.
Аким Фергана ни предложи жени и момченца, всеки колкото си поиска. Някои от хората ми почнаха да се облизват похотливо — представяха си оргии от праисторически характер. Тук трябваше да се намеся твърдо. Заявих, че ако някоя жена пожелае да посети резиденцията ни, денем, по своя воля и след като аз я поразпитам, и ако въпросният мъж е свободен от служба, какво ще правят си е тяхна работа. Но сигурността на имението беше прекалено важна, за да си позволим непознати да се мотаят из него през нощта. Армейските закони за щастие забраняваха на мъж на служба да държи роби, което затваряше друга вратичка.
Знаех, че малко кайтски жени щяха да пожелаят да се забъркат с омразните фрьонг, освен курвите или нашите слугини шпионки, на които, разбира се, беше наредено да бъдат изключително услужливи, ако не искат да ги изхвърлят на улиците на Саяна нощем.
При което си останахме с „вечната благодарност на аким Бейбър Фергана“, дар, който щеше да се съхрани, както цинично, но точно отбеляза генералният резидент Тенедос, поне цяла седмица след поднасянето му.
Награди все пак имаше — всички мъже, които излязоха с мен, бяха упоменати в депешата до домин Херстал и Пиконосците, а капитан Мелет направи същото със своите хора. Някои можеше да бъдат повишени: легат Бейнър щеше да бъде повишен посмъртно в младши капитан, което можеше да предложи известна утеха на семейството му. Както се бях заклел, с пълното одобрение на Лайш Тенедос сержант Йонджи беше предложен за повишение в чин легат, както и други планинци.
Колкото до моите хора, трудно можех да повиша Биканер в дивизионен подофицер, след като имаше само едно такова звание в целия дивизион и то беше заето от Иват, в Мехул. Пиконосец Карджан отклони предложението ми за повишаване с думите: „Да ти сложат сержантски нашивки значи да си изгубиш и приятелите, и душата. Не си струва няколкото петака повече.“ Кърти беше твърде засрамен, че не улучи с първата стрела в пещерата, за да приеме награда. Свалбард поне се съгласи да го повишим в пиконосец и измърмори нещо, за благодарност, предполагам.
Резидент Тенедос настоя да напише своя депеша до домин Херстал — беше толкова похвална, че се изчервих. Зачудих се дали ще промени мнението на капитан Ланът, но се съмнявах. Хора с неговия характер никога не променят мнението си, когато си ги настъпил по мазола.
Трябваше да се изпратят похвали и до други места и Тенедос се справи с това изключително умело, въпреки че остави кисел вкус в устата ми.