Изчака по-малко от ден след завръщането ми, преди под ръката му да се излее порой от писма и депеши. Първото беше задължителният доклад пред Властта на Десетимата.
Позволи ми да го прочета, преди да запечата пакета. Бях учтив и не споделих критицизма си. Излагаше нещата точно, но излизаше едва ли не че сме направили гигантска стъпка към налагането на траен мир в Пограничните земи и твърдо сме поставили Кайт под нуманцийско влияние. Забелязах обаче, че докладът оставя няколко опции отворени, като постоянно се казваше ако бъдат продължени някои очевидно наложителни мерки от страна на аким Фергана и сегашното управление, при условие, че аким Фергана осигури правосъдие след извършените набези срещу товиетите, стига да се прекратят постоянните кръвни вражди и междуособици, че тези мисли са хипотетични при положение, че сегашната спокойна ситуация се задържи поне половин година, и т.н.
Но използването на такива хлъзгави думи от страна на Тенедос не беше най-лошото. Преди да връчи официалните депеши на двайсетчленния патрул, за да ги отнесе в безопасност до Ърей, Тенедос написа още писма. Някои бяха лични, до негови приятели и покровители, включително двамата от Властта, които смяташе за свои съюзници. Тях, разбира се, не ми позволи да прочета.
Други бяха предназначени за различните стенни прокламации в Никиас. Изчетох част от една, която беше пълна с фрази за „героизма“ на „непоколебимия млад офицер от славните Ърейски пиконосци, легат а̀ Симабю“, за „неустрашимата храброст“ на нуманцийското войнство срещу „смазващите атаки“ на злите туземци и прочие. Легат Бейнър бил посечен, след като убил най-малко половин дузина бунтовници, издъхнал в ръцете на Тенедос и последните му думи били: „Обещай ми, о, чародею, че нашата гибел в този ден не ще бъде напразна и че един ден Нуманция ще възвърне нявгашната си бляскава слава.“
Леко ми прилоша.
Тенедос забеляза изражението ми и отгатна какво си мисля. Усмихна се, малко мрачно.
— Мислиш си: „Що за говна…“ Прав ли съм, Дамастес?
Изсумтях уклончиво.
— Но кое е лъжа тук? Бейнър например нямаше ли да убие толкова товиети, ако беше останал жив?
— Сигурно. Но вие и за товиети не споменавате.
— Това, скъпи друже, момко млади, е, защото знам, че Властта на Десетимата ще ми съдере кожата и ще я закове на градската стена, ако спомена за тази държана в такава тайна информация. Но да продължа. Колкото до последните думи на Бейнър, добре, признавам, че вложих в устата му някои преувеличения. Но можеш ли да гарантираш, че той не е вярвал в това?
— Никога не съм го чувал да говори за политика.
— Тогава кой може да каже? Освен това тук се съдържа една по-голяма истина — продължи Тенедос. — Помниш ли когато говорих на хората ти, при брода? Обещах им велико време, велики подвизи и велики награди. Е, хората, които загинаха и се върнаха на Колелото, все още могат да послужат. Бейнър дава пример на други млади нуманцийци.
— Трябваше ли да кажа истината за смъртта на легат Бейнър? — продължи той. — Че беше убит, след като глупаво нападна човек два пъти по-опитен от него в боя? Че хукна пред началника си с явната надежда да спечели великата слава, че лично е убил Чамисо Фергана? Трябва ли да кажа, че неговата смърт не донесе никакъв мир на тази окаяна страна, защото тук ще си продължи да бъде както си е, както е било винаги, освен ако не бъде убит и последният проклет от боговете кайтец и страната не бъде заселена с разумен народ? Да кажа ли, че тези Погранични земи почти нищо не означават за Нуманция, че повечето нуманцийци не могат и на картата да ги намерят и изобщо не ги интересува какво става по границите им? Смяташ ли, че това ще зарадва семейството на легата, ако е имал семейство? Смяташ ли, че ще послужи на интересите на Нуманция?
Тенедос се беше разгорещил, още малко и щеше да се ядоса. Не отговорих, а изразих искрено невежеството си по такива мътни въпроси.
Тенедос отново стана много мил.
— Дамастес, приятелю. Ти се съсредоточи върху това, в което си много добър, военното дело, и прави каквото можеш с малкото, с което разполагаш. Обещавам ти, един ден ти също ще бъдеш възнаграден и ще получиш възможността да извършиш наистина велики дела, заради които името ти ще кънти в аналите на времето. Остави на мен да се грижа за политиката и шикалкавенето. Но едно помисли: след като тези мои описания излязат на градските прокламации, какъв шанс според теб ще има Властта на Десетимата отново да ме хвърли в забрава? Всичко, което трябва да направя… което трябва да направим, е да оцелеем след това назначение и имената ни да бъдат запомнени завинаги в Нуманция. Какво лошо има тук?