— Но се учат бързо — добави той. — Иначе ще се накамарят още кокали по чукарите.
Имаха си офицер, както си му е редът — капитан Мелет. Направи ми впечатление на стабилен човек, на който можеш да разчиташ, от тези, дето не бързат много в атаката, но и не бързат да отстъпят. Не показа някаква изненада, че заповедите поставят мен, по-младшия, за командир на експедицията, но изрази надеждата, че ще заповядвам на пехотинците само чрез него. Уверих го, че може й да съм млад, но знам добре правилата на военната коректност, след което поисках да разбера къде е отседнал новият ни старши началник, посланик-губернаторът, за да мога да му доложа за пристигането си.
— Той вече тръгна — каза капитанът.
— Какво?!
— Получи заповеди завчера. По хелиографа. Кодирани, чак от Никиас. Гласяха, че трябва незабавно да отиде в Саяна. Заповедите бяха пряко от Властта на Десетимата. Според достоверни сведения на ясновидци в столицата се надигали вълнения и на Нуманция спешно й трябвал посланик-губернатор на място. Тръгна вчера, още преди съмване, и каза да го настигнем, след като дойде конницата.
Бях съвсем стъписан.
— Капитане, твърдите, че посланик-губернаторът е тръгнал за Пограничните земи без ескорт? Ще мине през прохода Сулем, нали?
— Да, сър. И на двама ни не ни се стори много нормално, но той ме увери, че заповедите били изрични. Освен това ми каза, че според Властта на Десетимата безопасното преминаване през прохода било уговорено с местното племе. Той освен това е и ясновидец, знаете ли, тъй че смяташе, че ще може да надуши всякакви заплахи още преди да са възникнали.
— Айса гол и с проклет меч в ръката! — изругах. — Властта на Десетимата си въобразяват, че планинските разбойници ще държат на думата си? — дори новак като мен не можеше да го повярва. Особено пък да минеш през прохода Сулем. Особено пък един сановник, който със сигурност щеше да е натоварен с дарове за сегашния аким в столицата на Пограничните земи Саяна. — Колко души му е свитата? И бързо ли пътува?
— Около двайсет. Има четири слона, водачите им, шестима конни съгледвачи и четири фургона, тежко натоварени с багаж. Осем леки конници, по двама за всяка кола. Заради животните едва ли ще се движи по-бързо от пеши поход.
Беше нелепо. Направо си беше чисто безумие. За миг ми светна онова, което беше казал подофицер Биканер, но се постарах да си го избия от главата.
— Капитане, за колко време могат да се приготвят хората ви за път?
— Два… три часа.
— Значи два. След това искам ротата строена при портите. Трябва да го настигнем тоя проклет резидент-губернатор-посланик, преди да са го накълцали на кайма, което ще стане точно на десет стъпки в прохода Сулем, освен ако планинците не са пълни тъпаци.
На лицето на капитан Мелет се изписа тревога. Той стана рязко — събори стола си — и извика легатите му да се явят веднага. Тръгнах към вратата, но спрях и се обърнах.
— Капитане, как е името на нашия високопочитаем началник-самоубиец?
— Тенедос. Лайш Тенедос.
Изтекоха по-скоро около три часа, докато тръгнем. Баща ми и по-добрите ми учители в лицея твърдяха, че търпението понякога може да се окаже най-добрата добродетел на офицера и този ден се оказа точно така. Искаше ми се да се развикам на войниците, тътрещи се нагоре по лъкатушещия към планинските хълмове път, да се разбързат. Искаше ми се да наредя да заръчкат проклетите тромави волове да заприпкат. Кълна се в бронята на Айса, искаше ми се всички да сме на коне и да препуснем в галоп.
Но си мълчах, дъвчех си езика все едно че беше крехко телешко и продължавахме да се влачим мудно нагоре.
Ако досега си бях мислил, че нашите коли се движат бавно, те се оказаха спортни колесници в сравнение с фургоните от обоза на пехотата. КЛП, изглежда, пътуваха с всички вещи, трупани от деня на раждането им, с няколко жени в колите в добавка, които щяха да се вместят добре в курвенския квартал на Мехул — Гнилите бардаци, — без да предизвикат и най-малкия коментар.
Късно вечерта спряхме на лагер, без да сме видели групата на резидент-губернатора Тенедос.
На съмване пратих разезд от пет души да препуснат напред и ако догонят дипломата, да го помолят много учтиво да задържи на място, докато го настигне ескортът му. Също така им наредих да се върнат не по-късно от средата на следобеда — планините бяха близо, а Планинските воини определяха границата доста свободно и най-вероятно щяха да са разставили групи в засада.