— Какви злини имате предвид, ваше величество? — запита ледено Тенедос.
— Тези, които са добре известни на всички нас, макар че едва ли си струва да се разпростираме върху тях в този момент, въпреки че са голям позор.
— Тъй като говоря от името на Властта на Десетимата, на Нуманция, длъжен съм да настоя за уточнения. Нашите две страни са в състояние на мир.
— Така е — отвърна аким Фергана. — Несъмнено е така. Но това не отменя истинността на думите ми.
Тенедос го изгледа хладно, поклони се и напуснахме. Времето ни на герои явно беше отминало. Бяхме се върнали към нормалното — фрьонгски боклук.
Щом се върнахме в имението, Тенедос припряно нахвърли доклад за последните събития и ми заповяда да го изпратя колкото може по-бързо в Ърей.
— Бих те посъветвал да пратиш повече от един ездач, Дамастес. Прати някой умен. Съмнявам се, че ще рискуват да убият официален представител на Нуманция, но все пак… — Изглеждаше угрижен.
Отвърнах, че ще го направя, и го помолих да приготви второ писмо, до военните власти в Ърей, с молба за подкрепления за резиденцията.
— Смяташ ли, че положението е толкова лошо?
— Резидент, бих се чувствал много по-спокоен, ако разполагаме поне с още две роти пехота и една колона тежка кавалерия. Конците между нас и Ърей са много дълги и тънки.
— Ще го направя и ще използвам най-лукавите си фрази. Ще бъда готов, докато назначите хората си.
Избрах старши пиконосец Уейс и четирима от по-добрите си пиконосци. Заповядах им да се придвижват бързо, но предпазливо и да не се доверяват на никого чак до Ърей, особено в прохода Сулем. Щях да изпратя по-голяма група, но тук вреше и кипеше и не можех да се лиша от още хора.
— Благодарско за съвета на легата — отвърна Уейс, — но т’ва въобще не бих си го и помислил, да не съм луд. Не, сър. Препускаме в пълен галоп и си отваряме очите на четири.
След това му заповядах да не се връща през прохода без подкрепления; бях сигурен, че ще могат да минат веднъж в безопасност, разчитайки на изненадата, но след това сигурно всички планинци щяха да са се приготвили за връщането им. Той изръмжа, каза, че никак не му харесва да оставя Трета колона в такава каша, но ще бъде както заповядва легатът. След час тръгнаха.
Същата вечер Тенедос ме повика в кабинета си. И този път стаята беше пълна с чародейски принадлежности.
— Понеже миналия път се представи много добре, моля те отново да ми асистираш като мой личен послушник, Дамастес. Този път обаче рискът ще е много по-малък. Предлагам да потърсим нашия демоничен приятел Так и да видим дали той все още съществува в това измерение.
На масата в средата на кабинета му беше поставен голям поднос с висок ръб, инкрустиран със сложни символи. Тенедос запали три свещи и ги постави на равно разстояние около подноса. Махна два пъти над малкия мангал на стойка и тамянът задимя. Промълви няколко думи на непознат език и отпуши металното шишенце.
— Точно тази тавматургийка зависи не толкова от материала, колкото от тренировката — обясни той. Изсипа върху подноса живак, който незнайно как се разстла на тънък пласт, и след миг зяпнах в смътно отразяващо огледало.
— Спокойно можеш да наблюдаваш, ако желаеш — каза Тенедос. — Точно това изобретение е изключително удобно в това отношение — един новак или нечародей ще види точно толкова, колкото и чародеят. Разбира се, ако се окаже, че заклинателят има лош ден или се окаже шарлатан, това може да създаде неудобства. Няма никакъв риск освен да ни разкрият, а това няма защо да ни безпокои.
Раздвижи ръце над подноса, мътилката се изчисти, огледалото стана кристално и вече виждах пред себе си неравна земя, все едно че бях зареяла се високо в небесата птица, само дето се съмнявах, че някоя птица може да се издигне толкова високо, дори да е орел. След миг разбрах, че гледам отгоре град Саяна и околностите му. Повечето неща се виждаха съвсем ясно, въпреки че на някои места беше леко замъглено, все едно че между нас и града имаше облачета.
— Неясните места са покрити с магия — обясни Тенедос. — Например — той посочи — ей онова петно там е дворецът на аким Фергана и неговите джаски са хвърлили заклинания, за да не могат да го шпионират натрапници като мен.
— Това е едно от най-големите предимства, които предлага заклинанието — показва безпогрешно на наблюдателя къде си върши работата някой магьосник. Но тъй като магията е двупосочна, може също така да покаже къде е местоположението на наблюдателя — той се позасмя. — А сега да огледаме района, който ни интересува. Можем да сменяме перспективата зона по зона ето така… — ръцете му се задвижиха и гледката се завъртя толкова бързо, че главата ми се замая, след което Саяна се измести на една страна и вече гледахме пътя, водещ към прохода Сулем. — Но има и по-лесен начин да стигнем там. Докато бяхме в пещерата, взех едно късче минерал — хвърли го в мангала и локвичката живак се размъти. — Щом се проясни, ще можем да гледаме нашата планина и даже да проникнем вътре.