— Щом един магьосник може да види, че го гледаме, демон като Так не би ли могъл? — попитах леко обезпокоен.
— Сигурно — но е все едно, защото не може да направи нищо, освен да блокира гледката ни.
Живакът отново се размъти, след това се проясни по краищата и видях неравния планински терен. Но центърът представляваше същото мътно петно като онова над двореца на Фергана, само дето покриваше много повече пространство.
— Хмм — изсумтя Тенедос. — Товиетските джаски са си вдигнали преградите. Я да видим дали няма да можем да се приближим и да минем през тях.
Натисна във въздуха с ръце надолу, подносът посивя и перспективата ни се приближи към планината.
Сивотата премина в черно, само тук-там просветваха тънки нишки.
— Много добре — каза Тенедос. — Сега цепим право през скалата. Светлото, което виждаш, са пукнатини, през които прониква външната светлина. Великолепно.
Живакът изведнъж се размъти и се завъртя като вихрушка. Тенедос изглеждаше обезпокоен, но преди да успее да обясни какво става, гледката се проясни и пред смаяните ни очи се появи Так!
Не знам къде се намираше — там или тук — в подноса нямаше нищо освен кристалния демон. Главата му се изви назад и той „погледна“ нагоре към нас. Живакът се завъртя още по-бързо, този път се появи фуния и щеше да ни засмуче.
Ръцете на Так се вдигнаха нагоре, протегнаха се към нас, нагоре и нагоре, все по-близо и по-близо, и изпитах смъртен ужас.
Мускулите ми, кой знае как, се подчиниха, изритах с все сила масата отдолу, подносът подскочи, превъртя се и из стаята се разхвърчаха капчици живак. Мангалът лумна още веднъж и угасна.
Обърнах се към Тенедос. Той успя най-сетне да се съвземе и ме погледна с кисела физиономия.
— Добре де, това заклинание наистина се смяташе за съвсем безопасно — отиде до рафта и ни наля по чаша бренди. — Значи Так не само е жив и здрав, но и знае за нас. Признавам, тези обстоятелства не будят радостни тръпки у мен.
— Имате ли заклинания срещу него?
— Не, за съжаление. Не и достатъчно силно за атака. Може би ако знаех намерението му, защо е решил да влезе в това измерение, при условие че не е тукашен, щях да измисля нещо. Но засега най-добрата ни защита е да стоим настрана от него. Ако бъдем нападнати, разполагам с някои оръжия, но дали са достатъчно силни да го унищожат — не знам.
— Защо на един демон ще му хрумнат идеите, на които, изглежда, учи товиетите? — зачудих се аз.
— Едва ли е така. Съществата от други измерения обикновено не са много наясно кое кара хората да правят това или онова. Според мен по-скоро някой го е призовал преди време и този някой е проповядвал святото слово, което товиетите сега се опитват да внедрят в практиката, а Так е попил достатъчно, за да може да го излъчва, без да е наясно какво означава всъщност, само за да му носи поклонници.
— А какво може да се е случило на чародея, който го е призовал?
— Не е рядкост магиката на чародея да го унищожи — сухо отвърна Тенедос. — Все едно, Так, изглежда, вече е господар на себе си и изпълнява собствените си желания.
— Дали пък Так не се стреми да стане бог? — зачудих се аз. — В смисъл, някой, който да има храмове и жреци и да властва над някоя част на света?
— Ето, че навлизаме в неща, от които не разбирам — каза Тенедос. — Били ли са боговете някога демони? Не знам. Би било доста логично, след като знаем, че някой второстепенен бог може понякога да се прояви в аспекта на Айрису или на самата Сайонджи, и дори да бъде почитан повече. Дали изобщо съществуват богове? Дори и това не знам, макар че щом има демони и по-низши духове, със сигурност трябва да има и по-висши, и в един момент трябва да е имало един-единствен, цялостен дух — наречи го Умар, ако щеш — с достатъчно мощ, за да създаде тази вселена. Но тя може да си е възникнала и сама. Възможно е да съществува друго Колело отвъд онова, на което се връщаме, и да контролира всичко. Главата ми се замайва и ми се ще да си взема студена баня, когато се замисля над такива неща.