Извиках им да се разпръснат, но никой не ми обърна внимание — съмнявам се да са ме чули изобщо при цялата врява. Заповядах на стрелците си да се подредят и да стрелят през решетките. Първият залп беше с тъпи върхове, с които се бият птици. Няколко души изреваха от болка и се отдръпнаха, с раздрани лица. Но мястото им бе заето от нови.
Следващите изстрели бяха с бойни стрели и тълпата се отдръпна с гневни крясъци.
Притичах до една от платформите, качих се и надникнах навън. В дъното на улицата видях група мъже. Носеха дълга дебела греда — канеха се да я използват за „овен“.
„Дотук“, казах си.
Бях помолил Тенедос да държи в готовност едно заклинание и му махнах да го започне. Беше съвсем стандартен фокус, не предизвикваше нищо повече от смътен страх и обърканост. Войниците ежедневно бяха обучавани да го очакват по време на бой, да пренебрегват усещането и да изпълняват заповедите на сержантите и офицерите си. Бях решил, че може да се окаже ефективно срещу необучени мъже като викащите на улицата, и се оказах прав, ако можеше да се съди по настъпилата бъркотия.
Преминах към следващия ход. Тъй като, изглежда, нямаха водачи, които да ликвидираме, бях решил да осигуря удобен изход за тълпата. Ето защо заповядах на стрелците да пуснат висок залп навътре по главната улица, точно както по време на сражение хвърлят стрели над първите редици, за да ударят дълбоко в тила по командването.
Последваха пет грижливо прицелени залпа и след тях — болезнен вой. Отново надникнах над стената и за малко да ми пръснат мозъка с метнат от прашка камък. Но видях няколко трупа на улицата. Тилът на тълпата вече се беше превърнал в най-опасното място и онези от героите, които допринасяха само с бутане и викове, решиха, че ще е по-добре да се забавляват на друго място. Тълпата вече имаше изход, който скоро щеше да й потрябва много.
Извиках:
— Сбор!
От кулите се спуснаха хора и затичаха където им беше заповядано да се строят. Фланговете и тилът ни останаха оголени — смятах да ударя противника в самото ядро.
Пиконосците ми препуснаха от парадния плац, където бях наредил да държат в готовност оседланите коне. Всеки държеше юздите на още два коня — за кавалеристите на позиции по платформите.
— На конете! — изревах аз. — Отвори портата!
Четирима души надигнаха и смъкнаха тежката греда. Един беше ударен от копие, падна и се строполи на камъните. Конниците ми, невъоръжени с лък, се метнаха на седлата.
— Стрелци!
Лъкометците се втурнаха към отварящите се крила и сержантите извикаха:
— По всяка цел… стреляй!
И наточените като бръсначи стрели изсвистяха по целите — някои бяха на по-малко от петнайсет стъпки.
— Стрелци… по конете! — и кавалеристите затичаха обратно.
— Капитан Мелет!
— Курамска лека пехота, напред! — прогърмя гласът на капитана.
Мъжете на КЛП закрачиха в пет плътни редици, насочили копията си напред. Зад бойния строй бяха тримата барабанчици, отмерващи равния такт. Излязоха в маршова стъпка през портата и на улицата.
— КЛП… стой! — ботушите изчаткаха послушно на място. — В бойни редици, ходом… марш! — мъжете се развърнаха в три редици и запълниха улицата от едната страна до другата, гладко като на парадна демонстрация.
— Копията… хвърли! — копията излетяха и се забиха в плътното човешко множество.
Тълпата се огъна, мнозина побягнаха да се спасяват.
— КЛП… надясно… марш! — пехотинците завиха надясно към външните стени на имението и аз се метнах на седлото на Лукан.
— Пиконосци… напред! — и препуснахме по улиците на Саяна.
Видяха ни и последваха викове на ужас.
— Пики… долу! На тръс… в атака!
Врязахме се в тълпата като бойна колесница, прекършихме ги и ги накарахме да се разбягат. Поразих с пиката си един, който тичаше презглава, забравил за полюшващата се на бедрото му сабя, и го отпратих да се търкаля зад мен.
Чувах бойните викове на хората си. Сега бе моментът да стъпчем сганта в собствената й мръсотия. Но бяхме на петдесет разкрача от имението и не можех да позволя да бъдем засмукани в кривите улици на Саяна.
— Пиконосци… стой! — дръпнахме юздите, обърнахме и влязохме през портите. КЛП отстъпиха плавно след нас, железните крила се затръшнаха и залостиха.