Канех се да претърся къщата за други товиети, когато от близкия килер се чу гласец:
— Благодаря ти, войниче.
Момиченце, не повече от шестгодишно, със златисторуса като моята коса, влезе в кухнята. Погледна обезглавения труп и кимна сдържано.
— Пада му се. Той уби баща ми — после ме погледна. — Сега ще ме убиеш ли?
Едва не избухнах в сълзи.
— Не. Аз съм нуманциец. Също като теб. Дошъл съм, за да те отведа на безопасно място.
— Това е добре. Жалко, че не дойде преди малко. Докато сестрите ми бяха още живи.
Не можех да издържа повече. Вдигнах я на ръце, изтичах от къщата и казах на Кърти да й приготви вързоп с дрехи. Щях да остана с нея и конете.
Пуснах я на земята и тя вдигна главичка и погледна Лукан.
— Добър кон ли е?
— Много е добър. Казва се Лукан.
— Може ли да го погаля?
Кимнах, тя пристъпи към Лукан и той наведе глава. Потърка го по ноздрата и той изпръхтя.
— Здравей, Лукан. Аз съм Алори.
След малко Кърти излезе с Карджан и поклати глава в отговор на незададения ми въпрос. Вътре нямаше други живи. Бяха напълнили цял чувал с дрехи.
— Взех й най-дебелите — обясни Кърти. — Намерих и няколко монети в чувала на онзи кучи син в кухнята. Тикнал съм ги и тях тука. Ще й потрябват, като я отведем.
Казах на Алори, че трябва да тръгваме, и й помогнах да се качи пред мен.
Докато завивахме, тя погледна назад към къщата, после вдигна очи към мен.
— Не искам да живея повече тук — промълви тихо. Очите й бяха сухи.
Поехме към резиденцията. Кайтците ни гледаха, но стояха настрана. Ръмжаха и подвикваха, но мълвата за случилото се предния ден се беше пръснала и никой не искаше да изпробва гнева ни.
От близо тристате нуманцийци в града бяхме успели да спасим над двеста и петдесет. Другите или бяха сменили адресите си, без да ни уведомят, или бяха избягали от спасителите си, все още сигурни, че няма от какво да се боят.
Но истинското спасение все още беше на цели сто мили.
Малко след полунощ дежурният офицер ме разтърси за рамото, за да ме събуди. Надигнах се замаян, тъй като бях успял да дремна само малко повече от час, и първото, което ми хрумна, беше, че най-голямата благодат, която може да ни донесе мирът, е непрекъсваният нощен сън.
— Сър, трябва да дойдете при главната порта.
Бях заспал почти напълно облечен. Трябваше само да нахлузя ботушите, да навлека тежкото палто, да си нахлупя шлема, да стегна колана със сабята и бързо излязохме навън.
Валеше като из ведро и факлите на стражата димяха и мятаха сенки във водните стени, които плющяха пред нас. Но виждах достатъчно добре.
Главата на старши пиконосец Уейс беше набита на прекършена пика малко встрани от портата. Около пиката бяха скупчени главите на останалите ми бойци.
Бяхме отрязани от Ърей.
— Но какво ви е желанието? — запита аким Фергана; преструваше се на загрижен.
— Тъй като ваше величество очевидно не може повече да управлява собствената си столица и не може да гарантира сигурността на улиците за мъжете и жените от моята страна, трябва да помоля за разрешение да напусна заедно с всички останали нуманцийци и онези, които са ме избрали за свой закрилник.
— Какво ще си помислят господарите ви за това?
— Властта на Десетимата ще остане крайно недоволна — отвърна Тенедос. — Това мога да го гарантирам. Какви точно мерки ще предприемат не мога да кажа, но зная, че ще бъдат сурови и ни най-малко в интерес на Кайт.
— Не разбирам защо моето кралство трябва да бъде накарано да страда заради действията на шепа фанатици — всъщност аким Фергана изглеждаше обезпокоен; сигурно изобщо не се беше замислял над последствията от действията, или по-точно — бездействията си.
— Къде бяха вашите войници, когато беше нападната резиденцията ми? Къде беше градската ви стража, когато вчера бяха избити невинни?
— Саяна преживява големи вълнения — каза Фергана. — Имаха си задължения.
— Забелязах какви са били, когато влязохме в двореца ви. Кажете ми, акиме, толкова ли ви е страх от товиетите, че трябва да ви пази цялата ви войска?
Предположението на Тенедос от по-предния ден се беше оказало вярно: в двореца беше пълно с войници и решетките по балконите на всички етажи бяха спуснати, с подредени зад тях стрелци.