Лицето на Фергана сигурно беше почервеняло от гняв, но не го следях. Бях очарован от ефекта, който беше произвела думата „товиети“ върху шепата придворни около него. Все едно че бяха хвърлили пред тях окървавен труп.
— Не можете да ми говорите по този начин!
— Простете, ако съм се изразил невежливо. Но така само си губим времето — заяви със стоманена нотка Тенедос. — Моля ви само за едно. Не, не моля, настоявам от името на Властта на Десетимата и огромните армии, които командват те, армии, които търсят само повод, за да изтръгнат този стар трън, какъвто са Пограничните земи. Настоявам да осигурите за мен и за всички мъже и жени под моя опека безопасен изход до границите ви.
Фергана вдиша дълбоко, за да се овладее. Успя.
— Разбира се, че ще го получите. Не е нужно да ме плашите с войските си. Чародей Тенедос, вашето присъствие в кралството ми не беше приятно, въпреки услугата, която ми направихте.
— Сега ви нареждам да си заминете и да отведете със себе си вашите сънародници фрьонг. Няма да имате неприятности, никой няма да се занимава с вас. Но никога повече не се връщайте в кралството ми, нито вие, нито войниците ви, нито хората ви — той ни изгледа свирепо и викна: — С настоящото обявявам кралство Кайт за затворено за всички нуманцийци от часа, в който преминете границата в Ърей и вовеки веков!
Аким Фергана стана и закрачи към изхода.
С това започна кошмарът.
12.
Смърт сред ледовете
Очаквахме по улиците на Саяна тълпи, които да ни изпратят с подигравки. Но когато тръгнахме — и това беше най-злокобното — само тук-там пробягваха фигури.
Напуснахме резиденцията по изгрев-слънце. Беше ни отнело три дни, докато се приготвим за път — да уточним походния ред, да се уверим, че всички цивилни са подходящо облечени и обути, да зачислим към фургоните колкото може стари и немощни хора, да приготвим провизиите и прочие.
Няколко пъти излязохме рисковано от резиденцията, за да купим допълнително храна и коне, въпреки че по пазарите на Саяна не ни посрещаха особено радушно. Купувахме със злато в едната ръка и с дръжката на оръжието — в другата. Надявах се, че провизиите за пътя до Ърей ще стигнат, като се брои неприкосновеният запас и сухата храна в имението.
Последната ми задача беше да събера останалите с нас петдесетима планинци. Казах им, че службата им е приключила и да се подредят за последното заплащане. Уверих ги, че след като си получат златото, чародеят Тенедос ще направи заклинание, за да могат да се измъкнат през портата и да се скрият из града, без да ги забележат. Благодарих им за верността, заявих, че съм горд, че съм ги познавал, и изразих съжаление, че нещата са се развили така.
Десетина от тях се дръпнаха настрана, начело с легат Йонджи. Отидох при него и той каза тихо:
— Искаме да продължим да служим при вас, легат а̀ Симабю.
Отвърнах му, че съм безкрайно поласкан, но че, честно казано, е глупак.
— Оттук до спасението пътят е дълъг и на всеки завой ще срещаме врагове — казах.
— То целият живот си е това и нищо друго — сви рамене Йонджи. — Дал съм клетва да служа на вас, фрьонг, и не желая да бъда освободен от нея.
— Йонджи, помисли бе, човек. Дори да успеем да се доберем до Ърей, ти ще си изгнаник. Никога няма да можеш да се върнеш в Кайт, докато Фергана е жив.
— Ти наистина ли вярваш — рече планинецът, — че онова гущерско говно, дето се нарича аким, ще позволи на който и да е от нас да се измъкне от наказанието му затова, че ви е служил? Знам, че ще си накара джаските да хвърлят търсещи заклинания за всеки, който се е клел във вярност на резидента. И след като ни намерят, ни чака бавна смърт. Бих предпочел да рискувам с чародея, както и приятелите ми — отвори уста да каже още нещо, но замълча.
— Продължавай — подканих го.
— Още две причини. Когато дойдохте, вие сте отнесохте с нас като с равни, както и всички ваши пиконосци, макар да знам много добре какво изпитват към кайтците. Това е пътят на честта. Искам да го опозная по-добре.
— Освен това — той се ухили широко — никога не съм виждал Ърей и бих искал да науча какви умения имат жените му, когато дойдат доброволно в леглото ти.
Нищо не можех да направя, освен да приема. Заради тяхната безопасност по време на похода, им казах да се преоблекат като нуманцийци, но наредих да държат в готовност местното си облекло — можеше да ни потрябват шпиони по пътя.