Бяхме решили да покрием близо стоте мили за около десет дни, стига да позволеше времето. Дъждовете вече спираха и макар студът вечер да беше жесток, зимните бури още не бяха започнали.
Походният ред беше следният: Първа и Втора колони на Седемнадесети пиконосци в челото; после два взвода на Курамската лека пехота; след това цивилните; трети взвод от КЛП; Четвърта колона; фургоните ни, които помолих да надзирава капитан Мелет; останалото от пехотата и Трета колона, които лично аз смятах за най-добрите ми бойци, в ариергарда, под командата на ескадронен подофицер Биканер. Извиних му се с половин уста, че винаги му възлагам най-тежката задача. Той отвърна с полуусмивка:
— Всичко е наред, сър. Толкова взех да свиквам да гълтам прахта, че вкусът почна да ми харесва.
Градската порта зееше отворена и стражите се бяха отдръпнали. От другата страна, седнал на кон, ни очакваше аким Бейбър Фергана, обкръжен от свои придворни и конници.
Този път чухме подигравки, но ги измърмориха приглушено. Дори тези лакеи се бояха от магията на Тенедос, която беше убила джаск Иршад и ни беше спасила от демона.
Тенедос вдигна десницата си и спряхме. Взря се дълго и твърдо във Фергана, присвил сурово очи, все едно че врязваше образа му в стомана. Фергана видимо се изнерви от погледа му, обърна коня си и препусна покрай нас обратно към Саяна. Хората му го последваха.
Един от тях се обърна и извика:
— М’рт тя фрьонг!
Тенедос се обърна към мен.
— Да тръгваме, легат.
Изревах няколко команди и дългият керван се затътри.
Пиконосец Карджан зад мен изпръхтя:
— Това добре. Никакъв повод за задоволство на тоя кучи син. Ама по̀ ми се щеше чародеят да го беше фраснал с една мълния тоя дрислив гъз.
Очарователна мисъл. Аз също бях съжалил, че Тенедос не хвърли някое заклинание, но рационалният ми ум разбираше, че акимът е добре обкръжен със защита от своите дворцови джаски.
Това ми даде повод за размисъл, докато се влачехме на север към прохода Сулем. Ако в началото на пътя трябваше да внимавам много с приказките си, то сега трябваше да съм два пъти по-предпазлив. Не трябваше да карам цивилните да бързат, за да не изпаднат в паника или да загубят вяра в себе си и да налягат по земята да мрат.
Хрумна ми и нещо друго: казах на пиконосец Карджан, че може да е решил да ми бъде личен слуга, но най-добрият начин да служи е като стои колкото може по-близо до чародея Тенедос. Можех да се оправя и сам, но генералният резидент трябваше да оцелее на всяка цена. Карджан измърмори мрачно под нос, но се подчини и оттогава стоеше толкова плътно до Тенедос, колкото му се позволеше.
Околността засега беше доста открита, така че можех да държа Втора колона по фланговете. Малцината кайтци, които срещахме, се държаха далече от пътя.
Бях очаквал изтощаващи нападения от мига, в който напуснем портите, но нищо не се случи. Не бях толкова глупав да допусна, че Фергана ще се държи по-прилично, отколкото досега, и се чудех кога ли ще ни удари.
Първата нощ спряхме на лагер, след като бяхме покрили почти дванадесет мили, което на пръв поглед изглежда много малко, но за преход в първия ден, с неопитни хора, е съвсем приемливо.
Чародей Тенедос каза, че ще постави магически прегради, тъй че за охрана не бяха нужни повече от една трета от хората ми. Не беше усетил засега заклинания срещу нас.
Вторият ден мина дори още по-добре и започнах да се безпокоя — колкото повече чакаш, толкова по-гадна обикновено е изненадата.
Капитан Мелет ме смъмри за унилото настроение.
— Какво пък, би могло да се окажем първите нуманцийци с добър късмет в прохода Сулем, нали?
Двамата се засмяхме тъжно.
Същия ден оставихме зад себе си четиринайсет мили, а времето си оставаше като преди — студено, с леден вятър, духащ от планинските върхове.
По пладне на третия ден планинците направиха първия си ход. Теренът вече не беше открит и ледената река течеше покрай пътя, така че прибрах фланговете в главната колона.
Изневиделица пред нас се появиха стотина конници и преградиха пътя. Чух уплашени викове от цивилните, но не им обърнах внимание.
Планинците подкараха в тръс срещу нас и спряха едва след като им извиках да спрат, или ще бъдат избити със стрели.
Един подкара коня си ходом напред. Беше висок, много мършав и със сплетена на малки плитки брада. Беше навлечен в тежко палто от различни животински кожи и дългата му сабя висеше чак под стремената.