Няколко души от конниците на Мемлинк се бяха опитали да се притекат на помощ на главатаря си, но бойците ми ги бяха избили. Пред колоната се въргаляха няколко мъжки трупа и коне, а останалите разбойници бяха побягнали надалече.
Махнах на Тенедос да продължим марша. Жената се беше посъвзела и я върнах на фургона. Носът й беше разкървавен, палтото — оцапано с кал от падането и подозирах, че на заранта окото й ще е посиняло. Тя се опита да намери сили да ми проговори, но не успя. Докоснах с пръсти шлема си и поех обратно към челото на колоната.
Докато подминавах Втора колона, чух тихо подсвирване — обичайната мъжка подигравка при някой особено глупав и показен акт. Прикрих усмивката си и си придадох навъсена физиономия. През следващите няколко дни Втора колона щеше да е изборът ми за най-гадните наряди.
Подкарах до Тенедос.
— Тъкмо се чудех — подхвана той без предисловия — дали това беше планът на Мемлинк от самото начало, или просто импровизира?
— Вероятно второто, сър. Допускам, че му е трябвала известна показност, за да убеди хората си, че все още е годен да ги води.
— Като стана дума за показност — продължи той след няколко секунди, — какво ви учат в лицея, легат а̀ Симабю, за войник, който изоставя командата си, за да извърши нещо изключително глупаво, макар и благородно?
— Обикновено, сър — отвърнах, чак сега осъзнал, че съм бил проклет от боговете тъпак, но в момента не съжалявах, — го похвалват пред строя, след което го отвеждат зад спалните помещения, за да го напердаши някой от по-яките подофицери и да му каже никога, ама никога повече да не прави такова нещо.
— Моите поздравления, в такъв случай. Като стигнем в Ърл, може да поискам да ми заемете ескадронен подофицер Биканер за един следобед. Дотогава обаче, направете ми тази услуга да не извършвате повече подобни геройски спасявания, които могат да ви убият. Наистина не бих желал да командвам ескадрон пиконосци отгоре на всичките ми други отговорности.
— Слушам, сър. Та като стана дума за отговорности, сър, бих ли могъл да споделя колко шокиран съм от езика, който използват понякога професионалните дипломати?
— Ех, млади легате — каза с насмешливо покровителствен тон Тенедос. — Помислете само: врагът ни е победен, нали? Силите му се оттеглиха, нали? Пътят ни вече не е възпрепятстван, а и не загубихме много време с беседата, така ли е? — и добави с насмешлива скръб: — Може би трябваше да приложа подобна тактика с нашия приятел акима.
Беше последният път, когато се смях наистина дълго.
На другия ден нападателите се върнаха — а може би бяха от друг разбойнически клан. Бяха залегнали от другата страна на речния бряг и след като конницата отмина, се надигнаха от укритието си и засипаха със стрели предните два пехотни взвода. Пехотинците нападнаха веднага — най-добрият начин да оцелееш при засада е като атакуваш. Стрелците — трийсетина души — побягнаха.
От другата страна на пътя от укритията си изскочиха мъже и с бойни викове се втурнаха към фургоните. Пробиха през тънката преграда пазачи, за няколко секунди награбиха кой каквото му попадне от фургоните и побягнаха. В същото време трета група удари по колоната цивилни. Отвлякоха десет нуманцийци — пет жени, сред които две от курвите, вървящи с войниците на КЛП, едно двегодишно момиченце, едно бебе и трима мъже.
След малко остана само пронизителният вой на вятъра и виковете на ранените и умиращите. В тази схватка загинаха седем бойци — шестима от КЛП и един от моите планинци, а още шестима бяха ранени.
Престроихме се и продължихме напред.
Час По-късно чухме писъци от скалите напред по пътя. Планинските воини бяха започнали забавлението си.
На следващия завой намерихме бебето. Мозъчето му беше пръснато в една крайпътна скала, а телцето му бе оставено насред пътя, за да го намерим.
Продължихме и след малко писъците заглъхнаха зад нас.
Час по-късно стигнахме селото, в което момчето се беше опитало да ме убие с дядовия си лък. Този път в селището нямаше жив човек. Студът се усилваше и Тенедос предложи да пратим претърсващ патрул из къщите, да видим дали няма да се намерят одеяла и други неща за постеля, които можехме да приберем.
Задържах главната колона извън селото и изпратих търсачите спешени.
Първите две къщи били празни, вече обрани до голо. Пиконосецът, водещ претърсващата група, пристъпил в третата съборетина, иззвънтяла тетивата на арбалет и той излязъл залитайки и объркан, и задърпал стрелата, толкова малка, че едва ли можела да убие и врабче, забита в гърдите му.