Арбалетът бил нагласен много хитро — да простреля всеки, който прекрачи прага.
Пиконосецът изругал, измъкнал стрелата и я хвърлил, като казал, че е нищо работа. Тръгнал към следващата къща, след това изревал от болка и притиснал с ръце дупчицата, оставена от стрелата. Паднал на колене, после по гръб, загърчил се и прехапал език. Докато някой стигне до него, издъхнал.
Огледах го. Малката рана вече миришеше на гной от отровната стрела.
Намерихме много малко неща, които можеше да са ни полезни, но щом напуснахме, селото зад нас се превърна в море от пламъци. Спомних си как подарих живота на онова момче и се намръщих. Вече бях научил как се води войната по тези земи — до ножа и до дръжката на ножа. Кайтците щяха да разберат, че Нуманция може да се бие с не по-малка жестокост.
Опожарихме и следващите две села, второто — след като преспахме в него.
Късно следобеда на шестия ден стигнахме до брода, при който бях срещнал Тенедос. Едва бяхме вдигнали лагера, когато дълго заплашващата буря се разрази, ледените й ветрове се изсипаха върху нас и снегът заби в лицата ни.
Тенедос ни предупреди да бъдем двойно нащрек, защото усетил, че около нас е завихрена магия. Но предупреждението не ми беше нужно. Такова време беше идеално за планинските воини, така че удвоих постовете.
Капитан Мелет нагласи до фургоните походни печки и изпъна над тях платнени покриви. След като се погрижих за бойците си, двамата с Тенедос тръгнахме покрай колоната за нашата вечеря. Беше само ориз с малко месо в него и билков чай, но слава на богинята за дара на огъня, горещ беше.
Една от прислужващите жени се оказа младата Якоба. Точно както си мислех, беше разкрасена с посиняло око. Погледна ме, отвори уста да ми каже нещо, след което извърна очи. Аз бях също толкова глупаво смутен и си замълчах.
Момиченцето, Алори Парес, дойде и седна до мен, докато се хранех.
— Здравей, войниче. Помниш ли ме?
Помнех я и й казах да ме нарича Дамастес.
— Помагах на онзи, другия войник с храната — посочи капитан Мелет. — Каза, че имал дъщеря на моите години.
Знаех, че капитан Мелет не е женен, и се усмихнах вътрешно на грубоватия ерген за опита му да е мил с детето.
— Обичам да готвя. Може би… ако порасна, ще поискам да си имам хан.
Ако порасне. Част от мен искаше да изреве. Друга — да превърне в пълна пустош тази проклета от боговете страна.
— Ще порастеш — казах накрая. — Двамата с теб сме партньори. Ще се погрижа да не ти се случи нищо лошо.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Към полунощ, след като обиколих да сменя постовете, реших, че мога да рискувам с малко спане, и дадох указания на командира на охраната да ме събуди, когато дойде време за тръгване.
Вятърът ревеше още по-силно и снегът навяваше по земята. Намерих място да легна, помислих си със съжаление за цивилните, настанили се във фургоните или под тях, загърнах се с чула на Лукан и наметалото си и дори не помня дали главата ми се опря на седлото, сложено за възглавница.
Въздухът щедро ухаеше на портокалови цветове и тамаринд. Лежах на гръб върху копринените възглавнички, само по препаска, усещах лекото полюшване на ладията и чувах тихия плясък на езерните вълни. По езерото сякаш нямаше друг съд и водата му се сливаше с небесната синева. Тих полъх на летен ветрец ме погали и заглъхна.
Усетих смътна жажда, вдигнах златния бокал от подноса до мен и отпих от прохладния пунш, ухаещ великолепно на праскови и ягоди.
Якоба лежеше на възглавничките до мен. Беше само по широка риза без ръкави и торбести панталони от тъкан, по-тънка от коприна.
Наведе се към мен, бавно развърза препаската ми и я отмести. Членът ми се изправи да срещне пръстите й. Тя се изви и езикът й пробяга около главичката му, после погали до основата и го пое в устата си.
Сърцето заблъска в гърдите ми.
Тя стана изящно, развърза жълтото копринено въженце, придържащо панталоните й, и те се смъкнаха.
Якоба коленичи над бедрата ми и щом извих гръб, пръстите й ме вкараха в нея. Тя простена и ръцете й се плъзнаха по гърдите ми, без да пускат въженцето. Надигна се, смъкна се отново надолу, отново се надигна и докато го правеше, плъзна въженцето около шията ми, върза го, застяга го силно, главата й се изви назад и тя извика от страст.