Забърза към фургоните. След няколко минути беше готов с инструментите си. Първото заклинание беше за времето — трябваше да увеличи силата на виелицата. Звучи странно, но можеше да се окаже жизненоважно за спасяването ни.
Второто заклинание беше срещу джаските. Не знам нито дали подейства, нито как е трябвало да подейства.
Колкото до третото…
Капитан Мелет строи хората си на пътя. Бяхме поставили стрелци по фланговете, за да не се възползват планинците и да връхлетят. Смятах, че чакат да се здрачи и усилващият се мрак да прикрие последния им щурм. Но дотогава все още имаше три часа светло.
Сърцето ми се късаше, докато гледах как останките от ротата му се мъчат да застанат мирно. В Ренан бяха сто двайсет и пет души. Сега бяха останали не повече от петдесет, като мнозина бяха ранени.
— Мъже на Курамската лека пехота — започна капитан Мелет. — Когато положихме клетвата си, се заклехме да служим до смърт. Нашият час дойде. Дойде часът да поднесем последния си дар на нашите сънародници, мъжете и жените на Нуманция, за които сме се заклели да умрем.
— „За да живеят другите“ е фраза, която съм чувал често — продължи той. — Не мога да измисля по-добра, която да освети пътя ни обратно на Колелото. Избрах да остана тук, в тази долина. Онези от вас, които желаят да изпълнят клетвата си… при мен.
Сержантите и офицерите първи направиха няколкото крачки към него. После ги последваха редниците — отначало по един — по двама, после — на поток. Накрая сами стояха само трима пехотинци, с посрамени лица.
— Добре — заяви капитан Мелет и в гласа му нямаше нито гняв, нито укор. — Клетвите се оказват много тежки за вас. Освобождавам ви от тях. Оставете оръжията си, идете при цивилните и се подчинявайте на всички заповеди, които ви дадат.
Единият направи точно това, но другите двама се спогледаха и бързо се присъединиха към приятелите си.
— Курамска лека пехота, строй се! — извика капитан Мелет.
И видях нещо удивително. Имаше сериозно ранени бойци от КЛП, настанени в подминалите ни фургони. Сега видях, че някои от тях се връщат. Залитаха към нас, слепият поведен от еднорък войник; ранен в крака се подпираше с меча. Опитахме се да ги спрем, но не пожелаха да ни чуят. Така тези най-храбри от храбрите се присъединиха към другарите си.
Тенедос беше готов с последното си заклинание и помаза всеки един от бойците на КЛП.
Тръгнахме точно когато усилената от магията буря кипна. Тръгнахме колкото може по-бързо, в най-странния ред, който може да си представи човек. Отпред яздеха десет пиконосци, след тях бяха цивилните и фургоните. Останалите пиконосци се бяха струпали след тях в плътна маса, а в самия ариергард бе Курамската лека пехота.
Бяхме изминали няколкостотин крачки, когато планинците забелязаха изтеглянето ни и отново се втурнаха. Но атаката беше безразборна и лесно отблъсната.
Опитаха се отново и тогава излязохме от долината.
— Курамска лека пехота, заеми позиция за бой! — извика капитан Мелет и пехотинците се пръснаха из теснините.
— Легат а̀ Симабю! — изрева той. — Разкажете в Нуманция за нас! Кажете им, че на Границите все още има мъже, които знаят как да умрат!
Отдаде чест. Заповядах на моите пиконосци да спрат и да върнат жеста. И не изпитах срам от сълзите, които потекоха на вадички по мръсното ми лице.
След това продължихме през прохода.
Третото заклинание на Тенедос трябваше да направи така, че пехотинците да не изпитват силна болка дори от многобройни рани и да продължават да се бият.
Чух как битката започна зад нас и се замолих — на Айса, на Паноан, на самата Сайонджи да ги дарят с леко завръщане на Колелото и издигане до най-големи висоти в следващия им живот.
Последната битка на Курамската лека пехота все още кипеше, когато престанахме да ги чуваме.
Свирепата буря връхлиташе върху нас, а ние продължавахме все напред. Спряхме да се нахраним и да отдъхнем за няколко часа. Във фургоните вече имаше предостатъчно място. Чародеят Тенедос прегледа грижливо раната ми.
— Хубав, чист удар — промълви заклинание над нея. — Това извлича силата си от телесните ти резерви. Ако си стар и немощен, ще смуче енергията ти като вампир, но на теб ще ти остане предостатъчно.