Вече нямаше врагове с мечове. Враговете вече бяха студът и вятърът, ала и те ни покосяваха със същата злост като планинците.
Намерих Якоба и Алори и ги качих на Лукан. Закрачих до тях, в челото на колоната.
Зад мен бяха чародеят Тенедос и пиконосец Карджан. Нито веднъж не ги видях да залитат или да изпаднат в немощ. Продължавахме все напред и напред, пътят се виеше безкрайно между стръмнините от двете ни страни.
Спряхме някъде, хапнахме и мисля, че поспахме малко, после продължихме отново.
Движех се вкочанен, накуцвах и се мъчех да запазя последните си резерви, сигурен, че няма да ни се размине без бой, преди да стигнем края на прохода Сулем. Чувствах в сърцето си, че сме изгубени, обречени. Никой от нас нямаше да стигне равнините и спасителния Ърей.
Веднъж погледнах нагоре към Якоба и едва я познах, с плътно загърнатия около лицето й шал и с леда, полепнал по раменете на дебелото палто.
Алори седеше пред нея, като малко вързопче вълнени дрипи. Зърнах кичур руса коса, показал се под шапката й, и го прибрах вътре с премръзналите си пръсти. Момиченцето промълви нещо, за благодарност, предполагам, но вятърът отвя думите.
Продължихме.
Не знам от колко време беше спрял снегът, преди да забележа, но изведнъж пронизващият ме като нож вятър секна. Беше чудо.
Последва второ чудо. Скалните стени от двете ни страни се затвориха — отвесни стръмнини само на няколкостотин стъпки една от друга. После стените изчезнаха и земята под краката ни стана равна.
Бяхме от другата страна на прохода Сулем. Бяхме отвъд Кайт, отвъд Пограничните земи. Бяхме стигнали Ърей. Изпитах прилив на живот и надежда.
Погледнах назад. Зад мен прииждаше колоната от олюляващи се мъже и жени, зад тях фургоните и най-накрая, в тила — дрипавите останки на доскорошния ескадрон Гепард, Седемнайсети ърейски пиконосци.
Опитах се да се усмихна и усетих как се напука кожата по лицето ми. Изравних се с Лукан и извиках:
— Спасени сме!
Якоба смъкна шала от лицето си и ме погледна, най-напред — вцепенено, после думите ми бавно проникнаха в ума й. Сгуши Алори до себе си.
— Спасени сме! — гласът й беше хриплив и накъсан като моя.
Но момиченцето не й отвърна. Главичката му беше клюмнала на гърдите, очите му бяха затворени. Смъкнах шапката й, поднесох опакото на ръката си към ноздрите й.
Една снежинка падна върху ръката ми и остана там, без да се стопи.
В последния час Алори Парес беше умряла. Без да разбере.
Тържеството ми се беше превърнало в пепел.
13.
Якоба
Екипажът едва бе успял да спусне двете котви на дългата ладия, когато тъмните облаци скриха слънцето и леденият дъжд разтроши огледалото на езерото.
Проснах се на възглавниците, покрити с коприна и кожи, в открития павилион на горната палуба на ладията, облечен само в дългия килт, хлабаво стегнат на кръста. Но не изпитвах студ — четирите стени на павилиона бяха от удивителна, покрита с вещерско заклинание тъкан, тънък плат, прозрачен като стъкло, който спираше зимния мраз, а от едната страна гореше открит огън, напален с благоуханни дърва.
Беше късно утро и по езерото нямаше други съдове, тъй като за тези лодки, предназначени за удоволствия, предпочитаният сезон беше Жаркото време, а не посред зима. Екипажът, двайсет и пет души, се беше прибрал в каютите си на долната палуба, след като се увери, че ладията е добре укрепена и нищо не ни липсва. Ако пожелаехме още нещо, трябваше само да звъннем със звънчето, поставено на близката масичка.
До мен имаше калаена чаша с топло тъмно питие, ухаещо на подправки. Отпих и продължих да се взирам към езерото. Студът и болката от дългото бягство от Саяна се изцедиха и топлината плъзна по костите ми.
— Това ли носех в съня ти? — попита Якоба. Беше облякла дълъг халат с висока яка, обгърнала усмихнатото й лице като обична длан, и спускащ се до постелките, покрили дъските на палубата. Но дрехата й трудно можеше да се нарече скромна, защото бе ушита от прозирна черна тъкан, която не скриваше нищо, от тъмните кръгчета около зрънцата на гърдите й до косъмчетата между бедрата й.
— Не съвсем — отвърнах. — Не беше толкова девическо.
— Без него тогава — завъртя рамене назад и халатът се смъкна на локвичка около глезените й.
Протегна едното си стъпало с изяществото на танцьорка, прокара го нагоре по вътрешността на бедрото ми и повдигна килта.