Ядът ми се изцеди и се ухилих.
— И колко точно трябва да съм болен, докато си изсвирите солото?
— Много болен и невидим за околните.
Връчи ми някакъв плик.
— Веднъж, в Саяна, ми спомена, че би искал да прекараш малко време на някоя от ърейските ладии. Да, не е нито пролет, нито лято, но въпросът е уреден.
— Мога ли да помоля за една услуга, сър?
— Не е нужно — махна с ръка той. — И за това съм се погрижил. Предполагам, че ще преживея една седмица без десертите си — огледа тялото си, възвръщащо отново предишната си гладкост. — Снощи ми подхвърлиха, че трупам тегло. Предполагам, че на дамата й допада по-мършавичка външност, но както и да е.
— Искам до един час да извършиш акта с изчезването си — добави той. — При задния вход на двореца ще чака болнична кола, която ще ви откара с Якоба в „болницата“ ви.
Отдадох чест и побързах да изляза.
Якоба беше получила съобщението и багажът й беше готов. Бях я видял да отваря само едната чанта и докато стягах вещите си, я попитах какво има в другата.
— Готварските ми прибори.
— Само тези две чанти ли е целият ти багаж?
— Всичко, което ми трябва засега. Когато му дойде времето да имам и други неща, мисля, че ще го разбера. Но засега предпочитам да пътувам леко и бързо.
Седмицата на луксозната ладия изтече леко и бързо. Боя се, че не можахме да се възползваме от повечето услуги, които ни бяха осигурени. Разкошните ястия обикновено се изяждаха студени — не оставаше време. Якоба не си падаше по пиенето повече от мен, тъй че повечето скъпи вина останаха неопитани. А и не успяхме да видим много от зимното великолепие на езерото, въпреки че екипажът всеки ден ни местеше от място на място.
Правехме само любов. Понякога биваше грижливо обмислена, извисяваща се в кресчендо в някоя от пищните спални. Но също толкова често се оказваше внезапен изблик на страст.
Веднъж, след като бяхме разхвърляли в беса си постелките и масичката изхвърча нанякъде, Якоба отпусна глава на гърдите ми и промърмори, че собственикът на лодката май ще трябва да хвърли голямо чистене — вече навсякъде миришеше на жена и на мъжко семе.
— Или може да си я остави така и да се опита да намери за следващ клиент някой богат стар глупак, чиято млада жена има нужда от афродизиак.
Казах, че тази алтруистична услуга съм готов да предложа с удоволствие, но че коляното й ме убива в хълбока и би ли могла леко да се пораздвижи.
— Бих. Кажи ми как. Искаш ли да видим дали петите ми ще стоят добре зад врата ти?
Отвърнах, че този опит ще е нещо чудесно, и светът отново отплува нанякъде.
— Мисля, че ще ми трябва малко отпуска след тази наша отпуска — промърморих, щом слязохме от каретата и се прибрахме в двореца.
— Слабак — изсумтя Якоба. — Аз пък очаквах да се върна с нетърпение и да покажа на глупавите ърейци някои нови рецепти — началникът й не беше преживял пътуването от Саяна и Якоба беше повишена на негово място.
Генералният резидент Тенедос ме намери в покоите ми, където тъкмо се канех да подремна. Бях разбрал, че „Таулър“ все още не е пристигнал, макар че се очакваше всеки момент.
— Магията ми показва, че си изцерен най-чудодейно — поздрави ме той.
— Изглеждате в много добро настроение, сър.
— О, да. Получих отговор на малките си писъмца до Никиас. В него се намеква, че Властта на Десетимата може би няма да прояви обичайната си колебливост след нашето свидетелстване. Макар че, честно казано, убеден съм, че страхливостта й винаги ще излезе отгоре.
— И какво тогава? Не искам и да си помисля, че бойците ми и другите хора загинаха напразно.
— Не си го и помисляй, Дамастес. Бойното поле винаги се променя. Ако битката не стане тук, какво пък, ще стане в друг ден и на друго място. Историята не може да се върне назад. Нещо, което Властта на Десетимата все още не знае. Моят ден наближава. Тъкмо затова пожелах да поговоря с теб. Обмислих как трябва да се явим, щом пристигнем в Никиас, и смятам, че ще е най-добре да изглеждаме колкото може по-великолепно и екзотично. За тази цел издирих нашия планинец Йонджи, който напоследък се прави на най-отвратителен сатир в курвенските бардаци в този град. Убеден съм, че пачаврите ще се зарадват, като му видят гърба. Идеята да ни придружи в пътуването много го зарадва, особено след като му казах, че е зачислен пряко при тебе. Решен е на всяка цена да подражава на твоя стил на командване и мога само да му пожелая късмет.