— Аз също съм затрупан с работа — каза Клей. — Току-що ми тръснаха още едно дело за убийство. — Той се опита да придаде на гласа си известна гордост, сякаш за него беше особена чест да бъде адвокат на Текила Уотсън.
Между тях имаше негласно обявено състезание: кой е по-зает? Кой е по-важен? Кой работи повече? Кой издържа на по-голямо напрежение?
— Утре мама има рожден ден — заяви тя и замълча, сякаш очакваше Клей да я прекъсне, защото и сам се е сетил. Но той не се бе сетил. Нито пък го интересуваше. Не си падаше особено по майка й. — Така че сме канени на вечеря в клуба.
Един зле започнал ден беше на път да завърши катастрофално. Единственото, което му хрумна да каже, беше:
— Разбира се. — Кратко и ясно.
— Около седем. С костюм и вратовръзка.
— Разбира се — повтори Клей. По-скоро бих вечерял с Текила Уотсън в пандиза, добави наум той.
— Е, аз трябва да бързам — каза тя. — До по-късно, скъпи.
— Чао, скъпа.
Типичен разговор между двамата — няколко набързо разменени думи, преди всеки да тръгне по своя път да спасява света. Той погледна снимката й на бюрото си. Тяхната връзка бе започнала с достатъчно плитчини и подводни камъни, за да се разбият и десет брака. Навремето неговият баща бе съдил нейния; кой бе спечелил и кой загубил делото, така и не се изясни. Нейното семейство твърдеше, че родословното им дърво започвало от старата вирджинска буржоазия, докато той не познаваше предците си. Те бяха консервативни републиканци, той не. Баща й беше известен като Бенет Булдозера заради безмилостната последователност, с която разрушаваше, изсичаше и опожаряваше всичко по пътя си, за да отвори място за новите си строежи в предградията на Северна Вирджиния, по границите на окръг Колумбия. Самият Клей ненавиждаше проектите на баща й и тайно изпращаше чекове на две природозащитни организации, които се опитваха да спрат по-нататъшната му строителна експанзия. Майката на Ребека беше безогледно парвеню, решена да покори светския елит, която държеше и двете й дъщери да си намерят богати съпрузи, докато Клей не беше виждал собствената си майка от единайсет години и нямаше никакви светски амбиции. Както и пари.
В продължение на близо четири години бяха преживяна ни по един сериозен скандал месечно, повечето от които съзнателно предизвикани от майка й. Връзката им се крепеше на любов и страст, и на не малка доза инат. Но Клей мече долавяше у Ребека признаци, че всичко това е започнало да й писва, някаква пълзяща умора, която идваше с възрастта и с несекващия натиск от страна на нейното семейство. Тя беше вече на двайсет и осем. Нямаше амбиции за кариера. Искаше съпруг и семейство, искаше да прекарва безкрайни дни в клуба, в глезене на децата, в игра на тенис, в обеди с майка й по заведенията.
Изневиделица пред него се материализира Полет Тълос и го извади от мислите му.
Какво, нахлузиха ли ти го? — запита тя с иронична усмивка. — Делото за убийство имам предвид.
— Ти беше там, така ли? — запита Клей.
— Видях всичко. Знаех какво ти се готви, но не можех да ти помогна, приятелю.
— Благодаря. Много съм ти задължен.
Би могъл да й предложи да седне, но в кабинета му нямаше място дори за стол. Всъщност нямаше и нужда от столове, защото всичките му клиенти бяха в затвора. Седенето на приказки не се вписваше в ежедневното разписание на СОЗ.
— Какви са шансовете да го прехвърля на някого? — запита той.
— Малки, клонящи към нула. На кого мислеше да го прехвърлиш?
— На теб например.
— Съжалявам. Аз самата имам вече две убийства. Гленда няма да ти помогне да се отървеш така лесно.
Полет беше най-близката му приятелка в службата. Рожба на един от по-трудните за живеене квартали на Вашингтон, тя бе издрапала някак през колежа, бе завършила вечерно Юридическия факултет и се бе устремила към средната класа, когато се бе запознала с един доста възрастен господин — грък, със слабост към млади чернокожи момичета.
Той се бе оженил за нея и й бе купил хубаво жилище в Северозападен Вашингтон, после в един момент бе решил да се върне в Европа, където му било по-приятно да живее. Полет подозираше, че гъркът има и там една-две съпруги, но това не я притесняваше особено. Беше осигурена материално и рядко оставаше сама. След десет години брак негласното им споразумение й вършеше чудесна работа.