Така Белгарион, наследникът на Рива Желязната хватка, бил коронясан като крал на Рива и върховен господар на Запада. Той взел за своя жена принцеса Се’Недра от кралство Толнедра, а Поулгара се омъжила за добрия ковач Дурник. Той бил възкресен от боговете и изведен от царството на мъртвите, освен това бил надарен от тях с магически способности, като нейните. Заедно с Белгарат, Поулгара и Дурник се отправили към Долината на Алдур в Алгария. Възнамерявали да отгледат там странното добросърдечно дете Еранд.
Годините минавали и Белгарион се учел да бъде добър съпруг на младата си невяста. Той придобивал нови магически способности и укрепвал властта си. В земите на Запада царувал мир, но Югът бил раздиран от размирици. Там Кал Закат, императорът на Малореа, водел война с краля на мургите. Белгарат, връщайки се от странстване в Малореа, донесъл мрачни слухове за съществуването на някакъв странен камък на име Сардион. Но вълшебникът не знаел нищо повече за него, освен че е въплъщение на злото.
Но една нощ малкият Еранд и Белгарион били събудени от гласа на Пророчеството. Те го чували в съзнанието си и гласът ги насочил към тронната зала. Синьото Кълбо, намиращо се върху дръжката на меча, изведнъж почервеняло, заблестяло гневно и изрекло: „Пазете се от Зандрамас“. Но никой не знаел кой или какво е Зандрамас.
След дълги години на очакване Се’Недра забременяла. Но фанатичните последователи на култа към Мечката се разбунтували отново, заявявайки, че нито една жена от Толнедра не е достойна да бъде кралица. Те искали нейното място да бъде заето от някоя, в чиито вени тече истинската кръв на алорните.
Кралицата била много радостна от добрата новина за очаквания наследник. Веднъж, докато се къпела във ваната си, тя била нападната и почти удавена от една непозната жена — наемна убийца. Нападателката избягала и скочила от крепостната стена. Убийцата умряла, но принц Келдар, авантюристът от Драсния, известен още като Силк, се усъмнил заради дрехите й, че е последователка на култа към Мечката. Белгарион се разгневил, но все още не желаел да започва война.
След известно време кралица Се’Недра родила здраво момченце, което щяло да наследи трона на Рива. Радостта била огромна навсякъде в земите на алорните и в съседните кралства. Много знатни благородници се събрали в двореца на Рива, за да се веселят и да отпразнуват щастливото събитие.
Когато всички си тръгнали, Белгарион продължил да изучава древното Пророчество, което хората наричали Мринския сборник. Едно петно го безпокояло дълго време, но той открил, че може да разчете написаното под светлината, хвърляна от Кълбото. Така Белгарион научил, че Тъмното пророчество не е унищожено със смъртта на Торак и че той, Детето на Светлината, има още задължения. Сега Детето на Мрака се наричало Зандрамас, с когото трябвало да се срещне след време — на място, което не съществува в света.
Душата му се изпълнила с мрачни мисли и Белгарион поел към Долината на Алдур, за да се посъветва със своя прадядо Белгарат. Но докато разговарял със стареца, един пратеник му донесъл лоши новини. Наемници проникнали в Цитаделата и убили верния Пазител на Рива Бранд.
Заедно с Белгарат и леля си Поулгара Белгарион бързо се върнал в Рива. Един от нападателите бил все още жив. Принц Келдар също пристигнал и открил, че изпадналият в безсъзнание наемник е член на култа към Мечката. Нови доказателства показвали, че култът събира армия край град Реон и строи военни кораби в Ярвиксхолм, намиращ се край брега на кралство Черек.
Крал Белгарион обявил война на култа към Мечката и нападнал първо корабите при Ярвиксхолм. Атаката била бърза и безжалостна. Ярвиксхолм бил разрушен до основи и флотата била изгорена.
Но победата била помрачена от лоша новина. Пристигнало съобщение от Рива — синът на Белгарион бил отвлечен.
Белгарион, Белгарат и Поулгара се превърнали в птици, използвайки магия, и отлетели за Рива. Всяка къща в Рива вече била претърсена. Но с помощта на Кълбото Белгарион успял да открие следите на похитителите до западното крайбрежие на острова. Там се натъкнали на група членове на култа към Мечката, които ги нападнали. Един от нападателите оцелял и бил принуден от Поулгара да говори. Той заявил, че детето било откраднато по заповед на Улфгар, водача на култа към Мечката. Неговият лагер бил разположен в Реон, в източна Драсния. Но преди Поулгара да изкопчи още информация от него, той скочил от скалите и умрял.
Войната продължила в Реон. Белгарион открил, че войската му е недостатъчна. Докато настъпвали към града, войниците попаднали в засада. Щели да загубят, но им се притекъл на помощ принц Келдар с армията си от наемници надраки и това решило изхода на битката. Заедно с нови подкрепления от надраки войниците на Рива обсадили Реон.