— Хмм! Ако всичките ви вещи все още са при животните, можем веднага да тръгнем, но в противен случай ще трябва да принудим червенокожите да върнат заграбеното. Нека Сам Хокинс ме придружи до корала. Другите ще останат тук и няма да изпускат из очи най-долната тераса на пуеблото. Разнесе ли се там някакъв шум, или пък мерне ли се някой червенокож, веднага ще стреляте, но ще гледате да не го улучите. Ясно ли е? Напълно достатъчно е да чуе как куршумът се удря до него в стената. Тези хора трябва само да знаят, че сме заели тук долу позиция, за да не им позволим да слязат от постройката. Междувременно моят брат Винету ще отиде да доведе нашите жребци.
Верен на своя характер, апачът безмълвно се отдалечи, а Олд Шетърхенд и Сам Хокинс се отправиха към обграденото място, където бяха отведени конете и мулетата. След като тримата мъже изчезнаха в нощта, канторът се обади:
— Значи това са двамата велики герои, които толкова копнеех да видя! В момента човек не може да различи лицата им, защото е тъмно, но самото им поведение страшно много ми импонира. Те ще заемат изключително важно място в моята опера.
— Ха, изчакайте само да ги видите на светло! — каза му Хобъл Франк. — Още от пръв поглед човек не може да не си каже, че се намира пред необикновени люде. Амче не се ли сбъдна пророчеството ми? Необходимо бе тези двама прочути мъже само да се появят и ето че сме вече свободни!
— Съвсем вярно! — съгласи се с него Дрол. — Истински подвиг е, че ни измъкнаха, без някому да падне и косъм от главата. А цялата работа щеше да мине и още по-добре, ако госпожа Еберсбах си беше държала устата затворена.
— Аз ли? — незабавно се намеси госпожа Розали. — Да не би да искате да кажете, че съм виновна, дето неволно извиках?
— Естествено! Че кой друг?
— Ами канторът, не аз!
— Моля, моля най-покорно! — защити се обвиненият от нея човечец. — Нали знаете, че съм емеритус! Бъдете тъй добра да не го изпускате постоянно! Нямате право да твърдите че съм нарушил пълната тишина, която трябваше да пазим. Устата ми не е издала никакъв звук, нито един-единствен, макар и в най-нежно пианисимо. Вие извикахте, госпожо Еберсбах!
— Изобщо не го отричам. Но защо извиках? Да бяхте стояли по здраво на краката си, емеритус такъв! Ако пак ви се прииска да се търкаляте по някоя стълба презглава, не го правете тъкмо тогаз, когато под вас се намира някоя уважавана дама! Ако поне с вашите музикални стълбици не се справяте по-добре, ще ми е страшно жал за хубавата ви героична опера. Разбрахте ли ме?
— Разбрах ви, уважаема, но вие не разбирате друго нещо, а именно, че с един син на музите трябва да се отнасяте учтиво. Обещах ви, когато му дойде времето, да не ви забравя и действително имах намерение да предвидя за вас една сопранова ария, но щом като по такъв начин говорите за изкуството ми, ще се откажа от първоначалния си план. Няма да имате честта да се появите в моята опера.
Той се канеше да направи още някаква забележка, обаче Хобъл Франк припряно му нареди:
— Шшт! Мълчете! Стори ми се, че видях как някакво същество бързо се мярна на първия етаж. Наистина, ей къде пак се промъква! Сега се спря и навежда глава да погледне надолу. Туй ще е някой индианец, който сигурно има намерение да разузнае къде сме се спотаили. Веднага ще разбере!
Той вдигна пушката си, прицели се набързо и натисна спусъка.
— Уф! възкликна изплашен глас веднага след изстрела.
Тъкмо в този момент Олд Шетърхенд се върна заедно с Хокинс.
— Какво има? Кой стреля? — попита той.
— Аз — отговори Франк.
— Защо?
— Този въпрос трябва да се отправи към съдбата, но с удоволствие ще отговоря аз. Някакъв червенокож сеньор беше застанал на покрив номер едно и вероятно искаше да разбере кое време е вече. Показах му колко и за кого е ударил часът, ако незабавно не си плюе на петите. Веднага се оттегли, и то много компетентно.
— Улучи ли го?
— Не, прицелих се на около два лакътя вдясно от него. Ако ушите му са дълги по четири стъпки, тогаз е много вероятно куршумът ми да е пробил дясната му обичка, което, надявам се, ще му послужи като физхармонично предупреждение. .
— Значи вече са се осмелили да се спуснат на първата тераса! Ще трябва да внимаваме. Разбира се, ще стоим на такова разстояние, че да не могат да ни виждат, иначе ще започнат да стрелят по нас. Те трябва да са наясно, че сме тук и няма да им позволим да слязат. Затова нека Франк и Дрол пропълзят до зида и легнат плътно прилепени до него. Погледнат ли след това нагоре към небето, ще могат да забележат главата на всеки, който надзърне над ръба, за да види какво става долу. И тогава бързо ще му изпратят по един куршум!