— Но навярно, без да го улучваме, нали?
— Да. Не искам да убиваме никого.
— В такъв случай ще предпочета да не си хабя на вятъра
хубавите куршуми! По-добре да не слагам никакви куршуми в цевта.
В този момент до Олд Шетърхенд се приближи Ши Со и като си послужи с немски език, го помоли:
— Господине, позволете ми да участвам в наблюдението на пуеблото! Шест очи виждат по-добре от четири.
— Това е съвсем вярно — отговори ловецът, взирайки се в младежа, чиито черти на лицето не можеше да различи.
Струва ми се, че още сте твърде млад. Имате ли силно зрение?
— Да.
— А опит?
— Моят баща ми е бил учител — скромно отвърна Ши Со.
— А кой е баща ви?
— Нитзас-ини, вождът на навахите.
— Какво? Моят приятел Големия гръм? Та тогава вие сте Ши Со, за когото съм чувал, че е в Германия?
— Да, аз съм.
— Ето ти ръката ми, млади приятелю. Много се радвам, че те срещам тук. Веднага щом разполагаме с повече време, ще си поговорим. Ако беше по-светло, навярно щях да те позная. Тъй като си Ши Со, знам, че спокойно мога да изпълня желанието ти. Върви заедно с Франк и Дрол и застанете на такова разстояние един от друг, че да наблюдавате цялата платформа!
Синът на вожда се отдалечи горд от това, че желанието му бе изпълнено. Тъкмо когато тръгваше, се завърна Винету с двата коня, които вързаха за забити в земята колчета достатъчно далеч от пуеблото. Щом свършиха тази работа, апачът се обърна към Олд Шетърхенд:
— Чух един изстрел. Чия пушка стреля?
Белият ловец му отговори, а после продължи:
— Товарните животни на хората, които освободихме, се намират ей там в корала. Целият багаж и всички седла и оглавници са изчезнали:
— Сигурно са в пуеблото!
— Така е. Следователно не можем да тръгнем, а се налага да останем, за да принудим индианците да върнат всичко.
— Няма да е трудно, защото вождът им се намира в ръцете ни.
— Прав си. Трябва да го доведем. Желае ли моят червенокож брат да поеме тук ръководството? В такъв случай ще тръгна заедно с Хокинс, Паркър и Стоун, за да докараме Ка Маку.
— Нека моят брат върви. Когато се завърне, ще завари тук всичко наред.
Трите «детелинови листа» с радост се съгласиха да яздят заедно с Олд Шетърхенд. Отправиха се към корала, за да вземат своите животни. Наистина конете бяха без седла и юзди, но това беше безразлично на ездачите. Те ги възседнаха и ги подкараха на север. От само себе си се разбира, че пътем Олд Шетърхенд ги разпита как са се срещнали с преселниците и как са попаднали в плен. Разполагаха с достатъчно време да му разкажат и подробностите, както и да опишат характера на всеки един от преселниците. След като ги изслуша, ловецът леко поклати глава и каза:
— Странни хора и при това съвсем непредпазливи! Значи вие тримата сте се заели да се грижите за тях и ще ги придружавате?
— Да — отговори Сам. — Те се нуждаят от помощта ни, а на нас ни е все едно в каква посока ще яздим. Ти какво ще кажеш по този въпрос, сър?
— Хмм! Исках заедно с Винету да прехвърля границата, но смятам за свой дълг да се заема с тези преселници, още повече че се канят да минат през такива местности, където без помощта на опитни хора неминуемо ще загинат, понеже човек не може да има никакво доверие на червенокожите, с които ще се срещнат по пътя си. Струва ми се, че трябва да сме снизходителни към тях. Например този пенсиониран кантор може да стане дори и опасен.
— Вече стана. С най-голямо удоволствие бих го изгонил да си върви, ама няма как. А какво ще кажеш за историята с Краля на петрола?
— Измама!
— Well, и аз съм на същото мнение. Имаме ли право да оставим двамата да вървят към гибел?
— В никакъв случай. Ще тръгнем по петите на Гринли, който много вероятно има и други имена, и вярвам, че ще го догоним навреме. Страшно съм любопитен да разбера с каква ли вълшебна пръчица е извадил петрол от земята или пък се кани да извади.
Бяха яздили доста бързо и вече се намираха недалеч от мястото, където оставиха вързан вожда заедно с хората му.
Олд Шетърхенд разказа на Детелиновия лист как четиримата индианци им бяха паднали в ръцете, а после добави:
— Вождът отрече всичко и заслужава наказание. Известен съм като приятел на червенокожите и обичам да живея с тях в мир. Затова ми се иска да се отнеса към Ка Маку с възможно най-голямо снизхождение. Ще видим дали все пак няма да направи признание. Ако ви забележи, веднага ще разбере как стоят нещата. Затова ще избързам напред, а вие ме последвайте бавно. Яздите ли право на север, ще се натъкнете на скалата, зад която сме оставили пленниците.