Детелиновия лист слезе от конете и се залови с четиримата индианци, а те бяха толкова слисани, че и през ум не им мина да окажат съпротива. И бездруго тя щеше да е напразна. Вързаха ги върху техните животни, които стояха досега спънати с ремъци, а после поеха по обратния път, без да разменят нито дума, чак докато се озоваха пред пуеблото. Там накараха Ка Маку и хората му да слязат на земята и ги поставиха под строга охрана. Въпреки тъмнината индианците скоро забелязаха, че всички техни пленници без изключение са свободни. Човек лесно може да си представи обзелата ги ярост.
Белите, особено по-темпераментните между тях, с удоволствие биха прекарали цялата нощ в приказки. Но Олд Шетърхенд не им разреши. Той им обърна внимание, че на следващия ден сигурно им предстоеше тежка и продължителна езда и най-сетне успя да ги придума да легнат да спят, разбира се, с изключение на сменящите се на всеки час постове.
Нощта премина, без червенокожите да се осмелят да слязат от пуеблото и да се опитат да ги нападнат. Щом се зазори, белите видяха, че индианците са се оттеглили на горните платформи. Повечето от тях спяха, но щом малко от малко се развидели, бяха събудени от стражите, които и те бяха поставили. Събраха се горе на групи и започнаха да заплашват белите. Все още не можеха да забележат, че вождът им е пленен.
Винету и Олд Шетърхенд бяха решени да не се впускат в дълги преговори. Ако искаха навреме да догонят Краля на петрола, не биваше да губят никакво време. Затова двамата отидоха да се споразумеят с Ка Маку. Останалите образуваха около тях кръг, за да чуят разговора, а пък онези, които нямаше да могат да го разберат, само да погледат. Тъй като Винету предпочиташе да мълчи и имаше навик да говори само когато бе абсолютно необходимо, Олд Шетърхенд взе думата:
— Ка Маку добре вижда, че всички негови пленници са на свобода, нали?
Вождът не отговори. Ето защо със заплашителен тон уестманът го предупреди:
— Не обичам да приказвам на вятъра. Искаме да се отнесем към теб колкото е възможно по-снизходително. Но мълчиш ли, сърди се сам на себе си, ако не ни остане друг избор, освен да ти отмъстим. И тъй, отговори ми на въпроса:
— Виждам, че са свободни — гневно изръмжа той.
— А че воините ти са наши пленници?
— Не виждам подобно нещо.
— Така ли? А нима някой от тях може да напусне пуеблото против волята ни? Дори не е необходимо да ги търпим да стоят по горните платформи. Куршумите ни ще стигнат и до най-високата тераса и можем да ги накараме всичките да потърсят убежище вътре в помещенията. Откъде ще вземат храна и вода? Няма как да отидат до долния етаж, където е кладенецът, както и складовете за провизии. Освен това ти и твоите другари сте в ръцете ни. Какво мислиш ще направим с вас?
— Нищо!
— Ха, наистина ли?
— Да, защото никой от вас не е пострадал.
— Но за това не трябва да се благодари на вас, а на Винету и на мен. Вашите намерения са били съвсем други. Няма да се разправям с теб надълго и нашироко. На хората все още им липсват много вещи, които се намират в пуеблото. Върнете ли им всичко, ще ви освободим и ще си тръгнем. Но ако откажеш, ще те застреляме и ще изгорим скалпа ти, тъй че ще се видиш принуден да отидеш във Вечните ловни полета без него. Същото ще се случи и с другите трима пленници. Решавай бързо! Ето виж, тъкмо в момента слънцето изгрява. Щом се издигне на педя от хоризонта, искам да имам твоя отговор. Няма да чакам по-дълго. Аз казах!
Той стана и се отдалечи заедно с Винету, в знак че няма намерение повече да си хаби думите. С намръщено лице Ка Маку гледаше втренчено пред себе си. Той често беше чувал за човеколюбието на хората, които го победиха, и не вярваше, че ще изпълнят заканата си. Искането им да върне цялата плячка му се струваше прекалено. След като слънцето се издигна до определеното от ловеца място, двамата отново се приближиха и Олд Шетърхенд попита:
— Какво реши Ка Маку? Преселниците ще получат ли всичко, което им принадлежи?
— Не! — процеди той през зъби.
— Well! Преди малко ти казах последната си дума. Повече няма да се разправям с теб. Отнесете тези типове ей при онази скала и им одерете скалповете, а после застреляйте всички с куршум в главата! Нямам намерение да си хабя думите на вятъра.