— Глупава история. Не биваше да му казваш каквото и да било.
— Станалото-станало, няма как да го променим. Освен това той може да ми бъде полезен и много да ми улесни работата горе при Глуми Уотър (Тъмната вода. Б. пр.).
— Ще го посветиш в тайната ни?
— Само отчасти.
— Въпреки това ще иска да делим!
— Нека си иска. Нищо няма да получи. След като вече не ми е нужен, ще го очистя.
— Well, съгласен съм. Нека сега ни помага, а после, щом се наложи, ще получи куршум или, ако ще, нека се удави в петрола. Кога ще тръгнете?
— Може и веднага.
— Добре! Тогава още тази вечер ще бъдете далеч оттук.
— В едно се лъжеш. Нямам никакво намерение да изпускам из очи немските преселници.
— След като ще ми помагаш, ще трябва да се откажеш от тях.
— В никакъв случай. Сред тях има един, казва се Еберсбах и носи сума ти суха пара със себе си, а освен това и останалите притежават туй-онуй, дето хора като нас добре могат да използват. Не забравяй и отмъщението, което имам към тях. Невъзможно ми е да се откажа от него.
— Всичко това ми е извънредно неприятно и е в пълно противоречие с моя план.
— Защо? Пътят им минава близо до Глуми Уотър. Тъй че е необходимо само да се присъединиш към тях. Останалото е моя работа.
Дотук бе стигнал разговорът им, когато видяха, че се задава Полър. Той се приближи до тях и важно каза:
— Налага се да ви смутя, защото от другата страна на къщата стават големи работи.
— Действително ли са толкова важни, че ни прекъсваш? — недоволно попита Бътлър.
— Да. Олд Шетърхенд и Винету ще дойдат тук.
— Мътните ги взели! — подскочи Гринли. — Каква ли работа имат тук?
— Теб какво те засяга? — отвърна му Бътлър вече успокоен. — Може да ти е безразлично дали са тук, или не.
— Хич не ми е безразлично, защото, където се намират тези двамата, в цялата околност по земята не остава листо необърнато. Непременно искат всичко да знаят и наистина го научават.
— Хмм, това е вярно. Ами ти, Полър, откъде знаеш, че те ще дойдат?
— Тъкмо когато се отдалечи, пристигнаха двама непознати, от които го научихме. Те се канят тук да чакат Винету и Олд Шетърхенд и са облечени също като тях. В момента седят отпред и дърдорят със счетоводителя на банкера на неразбираемия за мен немски език.
— А ти откъде знаеш, че ония са банкер със счетоводителя си? — попита Гринли.
— Ролинс сам го каза.
— Но това… а да не би да е разправял и други неща за нас, а?
— Имаш предвид петрола ли? Да, спомена го.
— Неприятно, извънредно неприятно! — възкликна Гринли и припряно скочи на крака. — Трябва да отида при тях, за да предотвратя подобни разговори. Ти каза, че са приказвали на немски. Та нима онези двамата са немци?
— Да. На единия от тях му викат Леля Дрол, а на другия Хобъл Франк.
— Не думай! Ами че тогава те са от онази тайфа, дето горе при Сребърното езеро забогатяха тъй бързо!
— Да, и за това говориха. Изглежда, че тези двама типове носят у себе си страшно много пари.
— А какво казаха за моя петролен извор?
— Не вярват, че съществува, и предупредиха банкера. Смятат го за измама.
— По дяволите! Не ви ли рекох, че така ще стане, веднага щом чух за идването на Олд Шетърхенд и Винету! А те дори още не са пристигнали и ето че сатаната се намеси в играта! В такъв случай можем само повече да внимаваме и да пипаме мъжки. А какво каза банкерът след предупреждението им?
— Както ми се стори, не изгуби доверие в теб, но те го посъветваха да изчака тук идването на Винету и Олд Шетърхенд, за да се допита до тях.
— Само това липсваше! Да не би да се е съгласил?
— Нищо не каза. В момента седи мълчаливо и изглежда, размисля.
— Тогава ще отида при него, за да му избия тези щуротии от главата. Но преди това трябва набързо да се разбера с теб, защото се налага да тръгваш. И тъй, слушай какво ще ти кажа!
Тихо и припряно те поговориха още няколко минути. Изглежда, си размениха обещания и уверения, защото няколко пъти си стиснаха ръцете. После Бътлър и Полър се върнаха пред къщата и заявиха на ранчерото, че веднага тръгват на път. Поискаха да платят каквото бяха консумирали, но той не се съгласи, понеже ранчото му не било странноприемница. След това те яхнаха конете и потеглиха без някой да беше научил нито имената, нито намеренията им. Естествено с изключение на Гринли. Дори не ги и попитаха за това.