— Напълно ти вярвам, но както сам видя, за съжаление не ми е възможно да дочакам пристигането им. Ако настоявам да остана тук, Краля на петрола ще продължи без мен.
— Убеден съм в това, защото знам и причината. Най-вероятно той страшно се бои от подобни спътници.
— И да си прав, и да не си, остава ми само следният избор: или да продължим заедно с Гринли и да се изложим на опасностите, на които ни обърна внимание, или да се откажа от една сделка, която ще ми донесе милиони, ако излезе успешна.
— Това е вярно. Аз си изпълних дълга, а ти най-добре знаеш какво решение да вземеш.
— Трудно е, много е трудно, още повече че трябва да реша толкова бързо. До този час имах пълно доверие в Гринли, но то вече, кажи-речи, се разклати. Какво да направя? Да се откажа? Ще е най-голямата възможна глупост, ако работата излезе напълно честна! Мистър Баумгартен, тук ти си ми най-близък, какво ще ме посъветваш?
Младият немец внимателно следеше разговора, но без да се намесва. Едва след като се обърнаха направо към него и го подканиха да говори, той отвърна:
— Работата е толкова важна, че се отказвам да ви давам съвети. Иначе върху мен би паднала такава отговорност, каквато не съм в състояние да поема. И тъй, с ваше разрешение, сър, няма да ви дам директно съвет, но мога да ви кажа какво бих сторил на ваше място.
— Е? Да се откажа ли, или да тръгна срещу опасностите?
— Нито едното, нито другото.
— Но трета възможност няма!
— О, има!
— И коя е тя?
— Продължаваме заедно с Краля на петрола, без да се излагаме на опасност.
— Как ще стане това?
— Ще помолим тези двама джентълмени, мистър Франк и мистър Дрол, да ни придружат.
— Хмм! — промърмори банкерът. — Мислиш ли, че това може да ни е от полза?
Изглежда, той не вземаше двете дребни човечета много насериозно.
— Несъмнено! — отговори му счетоводителят убедено. — Който е бил тъй дълго с Винету и Олд Шетърхенд, както тези мои скъпи съотечественици, на него може да се разчита. А да не говорим за това, че и бездруго мистър Франк и мистър Дрол са мъже, които много-много не си поплюват.
— Така си е! Но дали ще се съгласят да тръгнат с нас?
— Надявам се, ако ги помолим.
— Не, няма да дойдем — отвърна Хобъл Франк.
— Няма ли? — попита Баумгартен. — Защо?
— Първо, защото трябва да останем тук, за да се срещнем с Шетърхенд и апача, и второ, защото имаме навика да се присъединяваме само към хора, които ни имат доверие.
— Та ние ви имаме доверие!
— Не е вярно.
— От къде на къде?
— Нима мистър Ролинс не изрази съвсем ясно съмнението си дали ще сме ви от полза?
— Той не вложи в думите си такъв смисъл. Освен това ти го разтревожи и следователно сам си виновен, ако той проявява някакво съмнение. Що се отнася до мен, аз ви смятам тъкмо за онези хора, от които имаме нужда, и мисля, че няма да изоставите на произвола на съдбата един съотечественик.
— Хмм, туй за съотечественика е вярно. Един немец винаги и навсякъде може да разчита на нас. Тъй че аз навярно бих дошъл, но нали знаеш, налага се да останем тук.
— Налага се? Едва ли. Винету и Олд Шетърхенд могат да ни последват или, ако не желаят, да почакат тук, докато се върнем. Не забравяй, че до реката Чели имаме само три дни езда. Значи времето за път до там и обратно прави шест дни, а това сигурно не е кой знае колко много за хора, които нямат нужда толкоз точно да си броят часовете. Тъкмо обратното — те са господари на времето си. За теб и за тях дори месеците и годините нямат чак такова значение.
— Признавам, че е така. В това отношение ние сами сме си господари, и то не какви да е, ами графове и князе. Впрочем убедени сме, че прославените ни приятели с радост ще ни почакат или даже ще ни последват, стига само ранчерото да ги помоли от наше име. Те и не подозират, че се намираме тук, и още самото удоволствие да ни видят тъй неочаквано ще ги накара да изпълнят желанието ни. Какво ще кажеш, братовчеде Дрол?
— Тръгваме с тях — отговори му веселякът, взел набързо решение. — Олд Шетърхенд сигурно ще ни последва, а също и апачът. Горя от нетърпение внимателно да проверя какви ги върши Краля на петрола и тъй като той не иска да чака, не ни остава нищо друго, освен да го придружим. В случая за нас съществуват две важни причини: става въпрос за сделка, струваща милиони, и мистър Баумгартен е немец, който има право да очаква от нас съчувствие и помощ.