— Благодаря ви! — каза Баумгартен и стисна ръцете на двамата. — Аз също ще бъда откровен и ще призная, че никога не съм имал пълно доверие в Краля на петрола. Именно затова помолих мистър Ролинс да ме вземе със себе си. Пътьом непрекъснато наблюдавах Гринли, не го изпусках из очи, но не забелязах нищо, което би могло да засили подозренията ми. Отсега нататък, след като знам, че с нас са такива хора като вас, вече не ме е страх за последствията. Да си стиснем ръцете и да станем добри приятели!
Той отново им подаде ръка, а и банкерът последва примера му. Изглежда, вече се радваше, че е намерил такива придружители. Ранчерото се беше приближил до тях, бе чул последната част от разговора им и се обади:
— Правилно постъпвате, мешърс, дръжте здраво един за друг! Не мисля, че това е необходимо заради Краля на петрола, защото не мога да кажа лоша дума за него, но ви давам този съвет заради индианците. Нихорасите и навахите са изровили бойната секира, а казват, че вече дори и на иначе толкова миролюбивите моки не можело да се има доверие. Значи няма да останете тук. А какво да кажа на Винету и Поразяващата ръка, ако дойдат?
— Кажи им да ни почакат или, което ще е далеч по-добре, незабавно да ни последват към Чели — отговори Дрол. — Но много ще те помоля да не споменаваш и дума пред Краля на петрола!
— Обещавам ти, че нищо няма да научи. Но къде ли се е запилял? Ще отида да видя какво прави.
Той излезе пред портата, откъдето неотдавна бе минал Гринли, и се огледа за него. В същия миг забеляза група ездачи, които се приближаваха към ранчото от юг. Но тези хора бяха все още твърде далеч и в момента можеше да се различи само това, че водеха със себе си и товарни животни. Малко по-късно Форнър разбра, че сред тях се намираха също жени и деца. Неколцина от ездачите имаха коне, останалите бяха яхнали мулета.
Начело яздеше дребно човече, облечено в дълга и твърде широка ловджийска шуба от козя кожа. Това беше Сам Хокинс, който заедно с двамата си другари Дик Стоун и Уил Паркър бе поел водачеството на преселническия керван и се беше отклонил от първоначално предначертания път, за да не заобикалят излишно. Той накара старото си муле Мери да премине от бавния си ход в галоп, спря пред Форнър и го поздрави:
— Good day, sir? Това поселище се нарича Ранчото на Форнър, нали?
— Ау ((англ.) — Тъй вярно, точно така. Б. пр.), мастър, така е — отвърна фермерът, като огледа първо дребосъка, а после и следващите го ездачи. — Мастър, изглежда, сте преселници, а?
— Йес, ако нямаш нищо против.
— Нямам, стига само да сте честни люде. Откъде идвате?
— Тъй малко от Тусон.
— Тогава сте изминали много тежък път, още повече че сред вас има и деца. А накъде сте тръгнали?
— Към Колорадо. Ранчерото у дома ли си е?
— Йес, както виждаш. Това съм самият аз.
— Тогава ми кажи ще ни разрешиш ли да останем при теб да си починем до утре сутринта?
— Нямам нищо против, понеже се надявам, че ако ви дам това разрешение, няма да съжалявам.
— Няма да те изядем, можеш да бъдеш сигурен. А каквото получим от теб, с удоволствие ще ти го заплатим.
Той слезе от седлото. Отначало Краля на петрола стоеше доста настрани, но после се приближи и чу всичко. Вече знаеше, че пред него бяха преселниците, за които беше слушал от брат си и от вероломния водач. Намиращите се на двора хора също се приближиха до портата, и то тъкмо в момента, когато там се озова и групата ездачи, които слязоха от животните. Но не всичко мина тъй гладко, както се очакваше. Мулето на госпожа Розали, изглежда, беше твърде своенравно и не пожела да й позволи да слезе на земята, а искаше да продължи нататък. Винаги галантен, Хобъл Франк се притече да й помогне, но това толкова възмути мулето, че то подскочи едновременно с четирите си крака и я хвърли от гърба си. Сигурно жената щеше да падне много лошо, ако Франк не се оказа тъй сръчен да я подхване още във въздуха. Но вместо да му изкаже благодарността си, тя рязко се освободи от него, здравата го ръгна в ребрата и гневно го сряза:
— Sheep’s-head! — което означава овча глава.
— Sheep’s-nose! Овча муцуна! — отвърна й той по своя тъй добре познат бърз и находчив начин.
— Clown! Палячо, грубиян! — продължи тя разгневено, като размаха пред носа му десния си юмрук.
— Stupid girl! Глупава гъска! — изсмя се Франк и й обърна гръб.
Госпожа Розали го беше взела за американец и затова си послужи с онези английски ругатни, които знаеше, обаче това «Stupid girl!» така я разлюти, че тя хвана ръката му и понеже словесното й богатство на английски се беше изчерпило, започна гръмогласно да го ругае на немски език: