Канторът назова имената на всички хора, пристигнали заедно с него. Вдигна се весела врява, докато лично се запознаваха мъжете, които бяха слушали толкова много един за друг и особено когато Сам, Дик и Уил разбраха, че ще се срещнат с Винету и Поразяващата ръка. Имаше много да си разказват, да се отговаря на хиляди зададени въпроси. Но най-напред беше необходимо да направят лагера и да се погрижат за животните. Всичко друго трябваше да се отложи за по-късно.
Докато се занимаваха с работата си, известно време Краля на петрола мълчаливо ги наблюдаваше. Беше се видял принуден да обещае, че ще сложи ръка на кервана и ще го заведе при брат си и неговия спътник. Ето защо той използва един миг, когато Сам Хокинс се отдели от останалите, учтиво го поздрави и каза.
— Сър, чух, че ти си Сам Хокинс, прочутият уестман. А дали са ти споменали моето име?
— Не — отговори дребосъкът също тъй учтиво. Краля на петрола беше несъщ брат на Бътлър и двамата не си приличаха. Затова Сам не можеше и да подозира, че пред него е застанал един толкова близък роднина на онзи бандит.
— Казвам се Гринли. По тези места ме наричат Краля на петрола, защото знам едно място, където има изключително богато нефтено находище.
— Нефтено находище? — незабавно попита Сам с интерес. — Ами тогава си голям късметлия и можеш да станеш страшно богат човек. Ти самият ли ще се заемеш с експлоатацията на находището?
— Не, твърде съм беден за такава работа.
— Значи ще го продадеш?
— Да.
— Имаш ли си вече купувач?
— Намерих един. Седнал е вътре на двора, казва се мистър Ролинс, банкер от Браунсвил в Арканзас.
— В такъв случай не му позволявай да те изиграе и му поискай колкото можеш повече! И сега заедно с него си на път за петролния извор, така ли?
— Да.
— Далеч ли е оттук?
— Не особено.
— Well, разбира се, мястото е твоя тайна и няма да те разпитвам. Но ти ме заговори и си вадя заключението, че имаш някаква причина, за да поискаш да се запознаеш с мен.
— Така е, сър. Преди малко се спомена, че сте тръгнали за Колорадо, нали?
— Вярно е.
— Моят петролен извор е край реката Чели и оттук нататък пътят ми съвпада с вашата посока.
— Наистина е тъй, но защо го казваш тъкмо на мен?
— Защото искам да те помоля за разрешение да се присъединя към вас.
— Заедно с твоя банкер?
— Да, и с неговия счетоводител, който го придружава.
Сам огледа Краля на петрола от глава до пети, а после отговори:
— Хмм, тук човек страшно трябва да внимава в избора на спътниците си, което сигурно ти е известно.
— Много добре го знам. Но я ми кажи, сър, нима приличам на човек, комуто не можеш да имаш доверие?
— Не твърдя подобно нещо. Защо искаш да пътуваш с нас? Едно петролно находище се държи в тайна и затова е малко странно, че държиш да се присъединиш към нас, ако не се лъжа.
— Що се отнася до това, убеден съм , че човек като Сам Хокинс няма да вземе да ме измами.
— Well, с тези думи улучи самата истина. Сигурно е, че чрез мен и моите другари няма да изгубиш нито капка петрол.
— Имам и една друга причина, дори са две. Червенокожите са се разбунтували и сред вас ще се чувствам по-сигурен, отколкото ако продължа пътуването си само с двама неопитни придружители. Надявам се ще ме разбереш, нали?
— Много добре те разбирам.
— И освен това мистър Франк ме постави в извънредно трудно положение. Най-откровено споделихме с него какво ще правим горе край Чели, а той отвърна на искреността ни с това, че събуди в банкера съмнения. Мистър Франк не вярва, че край Чели има петрол.
— Хмм, не мога да му се сърдя. Длъжен съм да ти кажа, сър, че и аз не вярвам.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно.
— Значи и ти ме смяташ за измамник?
— Не.
— О, така е. Изобщо не съществува друга възможност, щом не вярваш на думите ми.
— Мисля, че самият ти си бил заблуден.
— Никой не ме е заблудил, защото самият аз открих находището.
— Нямаше ли друг човек с теб?
— Не.
— Много просто, тогава сам си се заблудил и си взел някаква друга течност за петрол.
— Не е възможно, сър. Та каква ли ще е тази друга течност?
— Не знам, но мога да се закълна, че край Чели няма никакъв петрол.