— Познаваш ли онези местности?
— Да, веднъж бях там.
— За по-дълго време ли?
— Не, само за няколко дни, но и не е необходимо да стоиш дълго. Даже не е нужно да си бил в онази местност, за да знаеш, че там не може да се намери петрол. Е да, ако беше казал, че си открил злато и сребро или някакъв друг метал, навярно бих ти повярвал, но петрол — никога!
— Дадох да го изследват!
— Аха! И какво излезе от експертизата?
— Напълно ме задоволи.
— Нищо не проумявам. Тогава е станало някакво чудо и ти признавам, че изпитвам голямо желание да видя този странен петрол.
— Можеш да го видиш, сър. Ако ни разрешиш да се присъединим към вас, ще го видиш.
— Ще ме заведеш до находището?
— Да.
— Well, това наистина е страшно интересно. Значи мистър Франк не повярва в съществуването на петрола, а навярно също и мистър Дрол, а?
— И двамата.
— И естествено това те ядосва, нали?
— Всъщност не това, а по-скоро фактът, че заради тях и банкерът стана недоверчив. Нямам нищо против те да се съмняват десетократно или стократно. Но не биваше да му втълпяват какви ли не подозрения. Така те много лесно могат да ми провалят сделката.
— А мистър Ролинс действително ли се разколеба?
— Да. И именно по тази причина те помолих да ме вземеш с вас. Тогава те ще знаят, че са под вашата закрила, и няма повече да мислят, че кроя нещо срещу тях. Ще ми направиш ли тази услуга, сър?
— С удоволствие, но преди това ми се иска да попитам и моите приятели.
— Нима е необходимо, сър? Нима външността ми вдъхва толкова малко доверие, че да се налага ти, който, изглежда, си им предводителят, първо да вземеш разрешение от другите?
— Положението не е чак толкоз лошо. Ако нямаш нищо против да бъда искрен към теб, най-честно ще ти кажа, че не те смятам за мошеник, но не и за противоположното. Мисля, че си човек, който, за да бъде правилно преценен, трябва най-напред да се опознае и изпита. Ето защо исках първо да се допитам до Дик Стоун и Уил Паркър.
— По дяволите, сър! Твоята искреност съвсем не е комплимент за мен!
— Все пак така е по-добре, отколкото пред теб да любезнича, а зад гърба ти да действам, воден от подозренията си. И за да видиш, че мнението ми за теб не е чак толкоз лошо, няма да питам тепърва другарите си дали да те вземем с нас, или не, а направо ти давам съгласието си.
— Включваш също банкера и счетоводителя му, нали?
— От само себе си се разбира, сър.
— Кога ще тръгнете оттук?
— Утре в ранни зори, ако не се лъжа. А ти кога искаше да продължиш?
— Още днес. Ще се опитам да склоня мистър Ролинс и мистър Баумгартен да почакат до утре.
— Опитай, сър, защото животните ни са изморени, а жените и децата също, тъй като не са свикнали да яздят. Надявам се да не съжалявам, че съм ти дал съгласието си.
— Не се безпокой, сър! Аз съм честен човек и мисля, че го доказах, като въпреки евентуалната опасност, на която се излагам, съм готов да ти покажа находището. Друг едва ли би постъпил така.
— Вярно е, поне аз бих внимавал много да не издам тайната си на някой друг освен на купувача. Значи се споразумяхме, сър, утре призори потегляме.
Той му обърна гръб и се отдалечи. Краля на петрола се отправи към двора като процеди едно проклятие и после гневно промърмори под нос:
— Damned fellow! ((англ.) — Проклетнико! (Негоднико!) Б. пр.) Ще ми платиш за това! На мен да ми кажеш подобно нещо в очите! Първо трябвало да бъда наблюдаван и изпитан, за да можело да ме смятат за честен човек! Гръм да те порази! Вече и аз се радвам, че брат ми иска да спипа тези негодници. А отначало никак не ми се щеше да се занимавам с тях. След тази обида за мен ще е направо блаженство да ги вкарам в клопката му. Да, те наистина ще видят петрол, и то какъв!
Седлата на конете, мулетата и катърите бяха свалени и в момента животните пасяха свежата трева или се наслаждаваха на речната вода. С помощта на пръти и върлини, заети им от Форнър, както и с одеяла бяха издигнати импровизирани палатки, тъй като толкова много хора не можеха да бъдат подслонени във вътрешността на ранчото. Палатките бяха опънати на двора. После жените разгърнаха оживена дейност, в резултат на която скоро дворът се изпълни с аромата на печено месо и топли царевични пити. На последвалото угощение бяха поканени Хобъл Франк и Леля Дрол. Останалите трябваше да се погрижат сами за себе си.
Франк започна да се усмихва под мустак, щом забеляза какви грижи полагаше за него госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн и овдовяла Лайермюлер. Тя му поднасяше най-хубавите парчета и той беше принуден да яде много повече от обикновено, а когато най-сетне не бе в състояние да погълне нито хапка, взе най-енергично да й благодари, защото тя искаше да го насили да изяде още една вдигаща пара царевична питка. Жената го помоли: