Двамата споделиха опасенията си. Блъскаха си главите, за да намерят някакъв изход. Отново започнаха да опъват ремъците си, и то така, че те се врязаха в месата им, но без ни най-малък успех. И ето че след като навярно изминаха няколко часа, те пак доловиха някакъв шум. Погледнаха нагоре. Капакът се отмести встрани и в отвора се появи човешка глава.
— Пет, пет, мистър Ролинс, долу ли си? — чуха някой тихо да пита.
— Да, да! — отвърна банкерът доста високо от радост, защото у него се породиха нови надежди.
— Тихо! Ако ни чуят, загубен съм. Дали и мистър Баумгартен е при теб?
— Да, и аз съм тук — отговори немецът.
— Най-сетне ви намерих! Хиляди пъти изложих живота си на смъртна опасност, за да ви спася. Съпротивлявахте ли се? Ранени ли сте?
От думите му лъхаше кажи-речи, нежна загриженост.
— Не, здрави и читави сме — отговори Ролинс.
— Тогава почакайте мъничко. Ще видя дали ще мога да донеса стълба. Навсякъде по горните тераси стоят постове, но с радост ще рискувам живота си, стига само да ви спася.
Главата му изчезна от отвора.
— Слава богу! Ще избягаме! — обади се банкерът с въздишка на облекчение. — Това беше Гринли, нашият Крал на петрола, нали?
— Да — отговори счетоводителят. — Наистина не успях да видя лицето му, но го познах по гласа, макар че можеше да разговаря с нас само шепнешком.
— Той ще ни измъкне оттук. Рискува живота си, за да ни освободи. Това не е ли от негова страна и смело, и доблестно, изключително смело и доблестно?
— Да, много!
— Ето още едно доказателство как хора с иначе твърде проницателни умове могат да се излъжат в някого. Искаха да го заклеймят като мошеник. Сега вече можем да сме твърдо убедени, че той заслужава безрезервното ни доверие. Сам виждаш колко е почтен и верен. Сигурно никога повече няма да се усъмня в него.
В този миг Краля на петрола отново се появи в отвора. Спусна една стълба и тихо подкани двамата:
— Успях, ето ви стълбата, качвайте се горе!
— Не можем, вързани сме — отвърна му Ролинс.
— Това е лошо, ще изгубим скъпоценно време, защото се налага да сляза при вас.
Той се спусна долу, опипа ремъците им и ги сряза. Двамата мъже се изправиха и протегнаха ръце и крака, за да възстановят нарушеното си кръвообращение. Същевременно Ролинс се обади:
— Сър, никога няма да забравя какво направи за нас! Я ми кажи как успя да…
— Шшт, тихо! — прекъсна го Краля на петрола. — После ще говорим за това. Сега нямаме време. Трябва бързо да изчезваме, защото всеки миг е възможно да дойде някой, за да види какво правите. В такъв случай сме загубени! Качвайте се бързо! И не се изправяйте в цял ръст, иначе незабавно ще ви забележат. Налага се да се отдалечим пълзешком.
Той се заизкачва по стълбата и двамата го последваха. Горе се прилепиха плътно към терасата.
— Погледнете нагоре! — прошепна им той. — Виждате ли постовете?
На фона на светлото звездно небе те забелязаха застаналите по горните платформи индианци. С цялата им неопитност на двамата изобщо не им направи впечатление, че долу при тях, където постовете бяха най-необходими, не се мяркаше жив човек. И също така не се досетиха, че застаналите горе пазачи много добре ги виждаха и че цялото поведение на Краля на петрола не беше нищо друго освен чиста измама. Той остави дупката открита и стълбата спусната в нея и прошепна на двамата:
— Следвайте ме безшумно до ръба, където съм подпрял друга стълба. Слезем ли долу, без да ни забележат, едва тогава няма да има от какво повече да се боим.
Те запълзяха към края на първата тераса и видяха облегнатата стълба. И това не им направи никакво впечатление. Един подир друг се спуснаха долу и така се озоваха извън пуеблото.
— Най-сетне, най-сетне! — обади се Краля на петрола. — Успяхме. А сега бързо да изчезваме!
— Още не, мистър Гринли! — каза съвестният Баумгартен. — Нашите спътници не са ли също в плен?
— Разбира се.
— Нима ще ги изоставим? Не е ли наш дълг да…
— Глупости! — прекъсна го Гринли. — Що за хрумване! Вождът ни излъга. Воините му съвсем не са на лов, а са тук. Какво ли можем да направим ние тримата срещу шейсет или седемдесет добре въоръжени индианци? Бихме отишли на сигурна гибел. Радвайте се, че измъкнах вас двамата! А всяко забавяне неминуемо ще ни погуби.
— Може и така да е, но ми е жал за хората, които нямаме възможност да спасим.
— О, те сами ще се погрижат за себе си. Та нали между тях се намират неколцина способни уестмани, които сигурно ще намерят някакъв изход.
— Това ме успокоява. Ами как ще се придвижваме? Вероятно ще ни преследват. Ех, ако разполагахме с конете и оръжията си. А и нашият багаж ще ни липсва.