Бяха вървели едва пет минути, когато Винету спря и дълбоко пое въздух през носа си. Олд Шетърхенд направи същото и усети миризма на дим.
— Наблизо са и са запалили огън — прошепна той на Винету. — Сигурно са бели, защото един индианец няма да бъде тъй непредпазлив да избере такова място за бивак, което да е открито към посоката, откъдето духа вятърът.
Винету кимна и безшумно продължи да се промъква напред. Тук потокът се виеше вече между дървета, сред които растяха високи храсти. Те предлагаха великолепно прикритие за двамата ловци. Скоро видяха огъня. Беше запален съвсем близо до водата и гореше с високи пламъци. Това бе такава непредпазливост, каквато истинският уестман никога не би извършил.
Земята в гората бе покрита с мек мъх, тъй че нямаше да се чуят дори стъпките и на по-неопитни хора от Винету и Олд Шетърхенд. Огънят гореше зад четири дървета, които растяха съвсем близо едно до друго, а между тях имаше и храсталаци. Всичко това образуваше нещо като «параван», зад който двамата лесно можеха да се скрият. Внимателно допълзяха до там и се прилепиха плътно до земята, с глави към храстите. През най-ниската им част, там, където липсваха листата, можеха да виждат какво става отвъд тях. Съвсем близо пред себе си забелязаха петима мъже. Огънят гореше на около четири-пет крачки от дърветата. Откъм близката страна, облегнали гръб на стволите, седяха Краля на петрола и брат му Бътлър, а срещу тях се бяха настанили банкерът и счетоводителят му Баумгартен. Вдясно Полър се занимаваше с купчина сухи клони, като ги чупеше и хвърляше в пламъците. Сигурно тези хора се чувствуваха тук в пълна безопасност, защото не смятаха за необходимо да водят разговора си тихо, а тъкмо обратното — приказваха толкова високо, че поне на двайсет крачки всяка дума се разбираше съвсем ясно, едно обстоятелство, което можеше само да радва двамата притаили се ловци.
— Да, мистър Ролинс — обади се Краля на петрола — уверявам те, че ще направиш блестяща и грандиозна сделка. Там петролът плува над водата на слой, който е дебел поне един пръст. Сигурно под земята има голямо нефтено находище. Ако не беше така, изобщо нямаше да го открия, защото се намира на толкова скрито и затънтено място, че съм готов да се обзаложа, че там никога не е стъпвал човешки крак и едва ли ще стъпи през следващите десетилетия, макар реката Чели нерядко да се посещава от бели ловци, а навярно още по-често и от индианци. Както вече казах, сигурно щях да подмина онова място, ако вниманието ми не беше привлечено от миризмата на петрол.
— Нима тя беше толкова силна? — попита банкерът.
— И още как! Бях може би почти на половин миля оттам и въпреки това носът ми надуши петрола. Значи можеш да си представиш в какви количества трябва да се намира. Убеден съм, че сондата няма да има нужда да достигне на кой знае каква дълбочина в земята, за да се натъкне на подземния нефтен басейн. Heigh-day ((англ.) — възклицание, изразяващо радостно учудване. — Б. пр.), ама какъв фонтан ще изскочи тогава! Да се обзаложим ли, сър, че ще е висок поне сто стъпки?
— Никога не се обзалагам — отговори Ролинс спокойно, което обаче му струваше усилия, защото особеният блясък на очите му издаваше обзелата го едва сдържана алчност, — но се надявам, че положението действително е такова, каквото го описваш.
— А нима може да е друго, сър? Нима мога да те лъжа, след като ти сам на място веднага би разбрал измамата! Досега не съм поискал от теб нито долар. Ще ми платиш едва когато се убедиш, че не съм те излъгал и сделката е напълно честна. Възможно е да има измама само в случай че поставя условието предварително да ми се плати.
— Да, ти постъпи като почтен човек, с удоволствие го признавам.
— Освен това няма да получа сумата в брой, а във вид на чек, който ще ми бъде изплатен в Сан Франциско.
— Надявам се, с тези думи не искаш да изразиш съмнение, че чекът ще бъде осребрен във Фриско, нали!
— И през ум не ми минава! Знам, че твоят подпис ще е достатъчен дори ако става въпрос и за един милион, но я ми кажи нещо друго, ти носиш ли в момента чековете в джоба си?
Някой наблюдателен човек навярно щеше да забележи, че при задаването на този въпрос Краля на петрола не съумя веднага да заличи напрегнатия израз, който се изписа по лицето му. Изпълнен със зле прикрита алчност, погледът му се впи в банкера и това си имаше своята основателна причина.
Историята с нефтеното находище бе пълна измама. Ролинс щеше да бъде заблуден и след като платеше, щяха да го убият заедно със счетоводителя. Ако носеше сумата у себе си в брой, тя отдавна щеше да му е отнета, а самият той нямаше да е вече между живите. Ако чековете бяха в джоба му, попълнени и подписани, те имаха стойността на суха пара и не беше необходимо нито миг повече да се разправят с него. Един куршум в главата му и друг за счетоводителя и цялата сума все едно че беше в ръцете на Краля на петрола. Но ако платежните документи все още не бяха готови, тогава трябваше да продължат да разиграват комедията докрай.