— Ни най-малко. Никога не съм го виждал, дори не съм чувал името му. Важното е, че вече разбра колко прав бях преди, когато ти казах, че няма защо да се тревожиш заради пленниците в пуеблото. Мъже като тези, за които ти току-що спомена, умеят да се измъкнат и от най-трудното положение. Почти съм убеден, че те изобщо не се нуждаят от помощта ни, за да се освободят. Когато червенокожите, тръгнали да ни преследват, се завърнат у дома си, затворените птички ще са излетели — обзалагам се на каквото пожелаеш.
— Не се обзалагам, но ми се иска да излезеш прав. В такъв случай може би самите ние се намираме в далеч по-голяма опасност, отколкото хората, за които напразно се тревожихме толкова много.
— Защо мислиш така?
— Нали ти каза, че ще ни преследват.
— Да.
— Ами ако червенокожите ни надушат? Ако видят огъня ни, който гори тъй открито и силно?
— Сигурно няма да успеят. Няма да ни настигнат.
— Не се заблуждавай, сър! Не познавам Дивия запад, но много съм чувал да говорят за него, а още повече пък съм чел. Индианците са ужасни хора, които по цели месеци остават по петите на човек, когото искат да заловят, и не се отказват, докато не го спипат.
— В случая това няма да стане, защото аз ще се погрижа да изгубят следите ни. Но това наистина не е необходимо, понеже те не могат да ни догонят. Помисли само кога тръгнахме ние от пуеблото и че те са могли да започнат преследването едва след разсъмване! Следователно имаме преднина, която не е възможно да наваксат.
— Защо не? Трябва само да продължат да яздят, докато ние седим тук, и още преди полунощ ще се доберат до бивака ни.
При тези думи Краля на петрола избухна в смях и извика:
— Преди малко заяви, че нямаш никаква представа от Дивия запад, сър, и наистина си бил много прав. Действително хабер си нямаш. Твърдиш, че индианците можели и през нощта да ни преследват, нали?
— Да. Поне ако са умни, ще го направят, за да стопят преднината, която имаме.
— И как ще я подхванат тази работа? Нима знаят къде се намираме?
— Не, обаче е необходимо само да следват дирята ни и ще ни намерят.
— Сър, нима следите могат да се надушат или да се видят през нощта?
— Е, това, разбира се, е невъзможно.
— Тогава могат ли червенокожите да следват дирята ни сега, след като се е стъмнило?
— Не.
— Вярно, не могат. Ще трябва да чакат, докато се развидели. И как тогава ще наваксат преднината ни, още повече че утре сутринта дирята ни в никакъв случай няма вече да се забелязва? Не, сър, нямаме ни най-малко основание да се страхуваме и ще стигнем до Глуми Уотър, където се надявам успешно да сключим нашата сделка.
— Глуми Уотър? Какво е това?
— Мястото, където открих петрола.
— И то носи това име, така ли? Но ти спомена нещо съвсем друго.
— Какво, сър?
— Каза, че там навярно не бил стъпвал още човешки крак.
— Наистина го казах и такова е твърдото ми убеждение.
— Но там сигурно са ходили хора!
— Каква причина имаш да твърдиш подобно нещо?
— Ами нали мястото е наречено Глуми Уотър. Значи си има име.
— Е? Продължавай! Все още не те разбирам съвсем.
— Щом си има име, сигурно някой му го е дал. Нали?
— Разбира се.
— Следователно несъмнено съществува човек, който е дал на мястото това име и този човек сигурно е бил там. Защо нищо не се знае за него? Той трябва да е видял петрола също тъй добре, както си го видял и ти.
Този аргумент постави Краля на петрола в затруднение. Въпреки че беше изпечен хитрец, в момента не му хрумна никакъв отговор, за да се измъкне. Той запълни настъпилото кратко мълчание с полувисок смях, който трябваше да изразява превъзходство. Но за негово щастие в същия миг се намеси брат му Бътлър:
— Мистър Ролинс, несъмнено си мислиш, че си направил много остроумна забележка, нали?
— Остроумна ли? — отвърна банкерът. — Не, съвсем не мисля така, но във всеки случай тя е делова. Мястото си има име, значи там трябва още преди мистър Гринли да е ходил някой и да го е кръстил така. И тъй като името е известно, този «някой» сигурно е говорил често и много за мястото. Защо тогава не е споменал и за петрола, който не е възможно да не е открил. А ако го е открил, не би му минало и през ум да разправя наляво и надясно за мястото, а в името на собствената си изгода е трябвало да си мълчи. Следователно, както виждаш, тук има някои противоречия, на които на всяка цена съм длъжен да обърна внимание.
— Нямам нищо против, но нека ти кажа, че тези противоречия са само привидни.