Скоро пламна малък огън, запален и поддържан по индиански маниер. Двамата мъже седнаха край него, за да одерат кожата на миещата мечка. Не след дълго се разнесе онзи прекрасен аромат на печено, който не може да се усети в нито една кухня, а само край лагерния огън. Нахраниха се бавно и с наслада, без да разменят нито една дума. След като и двамата се наситиха, се заеха да опекат и останалото месо за следващия ден, когато нямаше да имат възможност да се занимават с лов. Едва тогава Винету сметна, че е време да проговори:
— Носи ли моят брат ремъци?
— Около двайсетина — отвърна Олд Шетърхенд, който много добре знаеше защо апачът му задава този въпрос. Уестманът винаги е запасен с достатъчно ремъци.
— И аз имам толкова — заяви вождът, — но въпреки това ще нарежем кожата на ракуна на ивици, защото може би утре ще са ни нужни доста ремъци.
— Да, за воините на Ка Маку — кимна Олд Шетърхенд. — Наистина, този вожд никога не ни е посрещал враждебно, но, изглежда, утре ще ни се наложи да го принудим да направи каквото поискаме от него.
— Моят брат е прав. Познава ли той някого от мъжете, които подслушахме?
— Виждал съм само един от тях, онзи, когото наричат Гринли или Краля на петрола. Спомням си, че съм го срещал заедно с една банда разбойници.
— И без да знам това, си казах, че е опасен човек. Моят брат е бил с мен по бреговете на реката Чели, за която споменаха. Нека ми каже дали там има петрол!
— Нито капка!
— А дали Гринли е открил Глуми Уотър и той ли е дал името на онова място?
— Не. Още преди години ние двамата с теб бяхме при това малко езеро и още тогава то си имаше вече име. Краля на петрола е замислил някаква голяма измама и във всеки случай крои нещо много лошо на двамата мъже.
— Двойно убийство!
— Да. Двама от петимата мъже, които видяхме, ще бъдат измамени, а после убити. Ще им покажат уж някакъв петролен извор, ще го заплатят и после… никой няма да ги види повече.
— Трябва да ги спасим!
— Разбира се.
Нима моят брат иска веднага да се залови с тази работа.
— Не. Но и ти нямаш такова намерение, защото в противен случай нямаше да се отдалечиш толкова много от бивака им. Схватката и разправиите с тях само ще ни забавят и дори ако двамата измамени ни повярват, ще бъдем принудени да ги вземем с нас и така ще изгубим скъпоценно време, което ни е необходимо, за да освободим пленниците на Ка Маку.
— Да, на тези хора ще трябва да помогнем още утре и ето защо сега ще оставим Краля на петрола и спътниците му спокойно да продължат пътя си. По-късно непременно ще ги догоним.
— Значи моят червенокож брат е решил да променим първоначалния си план.
— Да. Искахме да се видим в ранчото на Форнър, а се срещнахме още тук. От ранчото се канехме да тръгнем към Сонора, за да посетим апачите, но това може да стане и после. В момента най-важното е да спасим живота на тези двама бледолики и да измъкнем пленниците от пуеблото. Какво ще каже моят брат за вестта, че сред тях има и наши приятели?
— Разбира се, бях изненадан, когато я чух.
— Какво ли търсят тук Хобъл Франк и Леля Дрол?
— Принуден бях да обещая на Хобъл Франк някой път да му пиша. Така и сторих, при което споменах кога и къде мисля да се срещна с теб. И тогава сигурно този чудак е бил обхванат от треска по Запада, а тя го е накарала да прекоси океана. Разбира се, Дрол с радост се е присъединил към него.
— Ами Хокинс, Стоун и Паркър също са с тях! Уф!
Това възклицание изразяваше едновременно и учудване, и неодобрение. Олд Шетърхенд веднага ясно посочи причината за това неодобрение:
— Просто невероятно, че толкова опитни хора са се оставили да ги пленят! Та те не може да не са чули, че няколко племена са изровили бойната секира и затова е наложително да са двойно по-предпазливи! Не е трябвало да прекрачват прага на пуеблото, без предварително да са изпушили с вожда лулата на мира. Само лошото време от миналия ден може да е виновно за това.
— Съвсем си прав! Вероятно бурята ги е принудила да влязат в пуеблото, без да са имали време да си осигурят приятелството на вожда. Работата е ясна и лесно обяснима. Иначе този вожд е бил винаги дружелюбно настроен към белите.
— Да, едва ли е станало другояче. Но Ка Маку сигурно се е споразумял с Краля на петрола и е бил подведен от него. Утре несъмнено ще разберем, че предположението ми е вярно. Освен това нека моят брат Винету помисли и по един друг важен въпрос: нашият приятел Хобъл Франк е пристигнал в ранчото на Форнър заедно с Дрол, за да се срещнат там с нас. Той ни познава много добре и следователно е знаел, че ще дойдем точно в уреченото време. Защо тогава не ни е чакал? Защо се е присъединил към кервана на преселниците?