— Краля на петрола!
Винету изрече само тези думи, с което доказа, че за него не представлява никаква трудност да намери отговор и на този нелек въпрос.
— Съвършено вярно. Сигурно в ранчото Хобъл Франк е чул за мнимото нефтено находище, не е повярвал в съществуването му и у него са се породили подозрения. Той е славно човече с чувство за рицарско поведение и обича да се нагърбва с такива рисковани дела, които не са по силите му. Той и Дрол са си наумили веднъж да играят ролята на Винету и Поразяващата ръка и да се заемат със закрилата на двамата мъже, които предстои да бъдат измамени. Разбира се, те са споделили това със Сам Хокинс и двамата му приятели и Детелиновия лист се е съюзил с тях. Краля на петрола е подразбрал какво кроят и се е отървал от тях, като по някакъв начин е накарал Ка Маку да плени всички, а после да остави да избягат онези хора, които са му били нужни.
— Моят брат Шетърхенд изказва собствените ми мисли. Кога смята да тръгнем, за да освободим пленниците? Веднага ли?
— Не, сигурно и ти нямаш такова намерение. Яхнем ли конете сега, ще стигнем до пуеблото още по светло и лесно ще ни забележат. Онова, което сме замислили, може да се извърши само през нощта. Ако потеглим утре сутринта, ще стигнем съвсем навреме.
Винету кимна в знак на съгласие:
— Малко преди смрачаване ще се озовем близо до пуеблото и преди падането на нощта ще можем да го огледаме.
— Да, ще разузнаем как стоят нещата. С моя далекоглед ще виждаме всичко, без да е необходимо да се приближаваме дотам, че да се изложим на опасност да ни открият. А сега да изгасим огъня!
Докато Олд Шетърхенд отиде да донесе вода от извора и се зае да изгаси пламъците, Винету предприе още една обиколка около бивака, за да се убеди, че спокойно могат да се наспят. После двамата легнаха един до друг в меката трева. Не сметнаха за необходимо да се редуват да стоят на пост, защото можеха да разчитат на отличния си слух, както и на конете, които имаха навика да издават с пръхтене приближаването на хора или животни.
Събудиха се рано сутринта и преди всичко заведоха конете на водопой, защото според предвижданията им повече от един ден едва ли щяха да видят вода. При пуеблото нямаше да могат да ги напоят, понеже вече гледаха на обитателите му като на врагове. Двамата приятели изядоха част от месото, останало от снощи, после оседлаха жребците и смело поеха по своя път в утрото на настъпващия ден, чиято вечер обещаваше да бъде изпълнена с трудности.
От техния бивак до пуеблото имаше цял ден езда, но не беше нужно великолепните им жребци да напрягат сили, за да стигнат целта си преди смрачаване. Двамата ловци познаваха местността не по-зле от Краля на петрола. Тъй като негодникът бе дошъл от същата посока, пътят им съвпадаше с неговия. Следите, оставени миналия ден от Гринли и четиримата му спътници, не бяха вече забележими за обикновения уестман, обаче острото зрение на Винету и Олд Шетърхенд все още ги различаваше тук-там. Те яздиха през целия предобед и спряха едва по пладне, за да си отпочинат конете им. До този момент бяха разговаряли само за преживелиците си след последната им раздяла, но за предстоящите събития все още не бе станало дума. Едва сега, докато си почиваха, Винету се обади:
— Моят брат вижда, че не сме се излъгали — Ка Маку се е съюзил с Краля на петрола.
— Прав си — кимна Олд Шетърхенд. — Ако не беше така, вождът щеше да преследва бегълците и ние или щяхме да го срещнем, или щяхме да се натъкнем на дирята, оставена от него и хората му. И както не сме се заблудили в това наше предположение, тъй ще излезем прави и за всичко друго.
Продължиха нататък, докато късно следобед им остана около един час езда до пуеблото. Вече трябваше да бъдат много предпазливи, ако не искаха да ги забележат. Отново слязоха от конете да изчакат още известно време, понеже имаха намерение да се приближат до пуеблото едва малко преди свечеряване.
Местността, където се намираха, беше равна и песъчлива и тази неплодородна равнина продължаваше нататък, стеснявайки се все повече и повече, като завършваше във формата на продълговат «залив», врязващ се в планините Моголон. Тук-там се срещаха големи самотни каменни блокове. Двамата ловци се спряха при една от тези скали, иззад която можеха да гледат на юг, където бе разположено пуеблото. Ако някой се зададеше от същата посока, нямаше да може да види нито тях, нито конете им.