Тъй като пуеблото бе разположено откъм южната страна на скалистия масив, то можеше да бъде наблюдавано само от тази страна и понеже Олд Шетърхенд и Винету се приближаваха от север, тоест от срещуположната посока, трябваше да заобиколят, описвайки дъга, ако искаха да постигнат целта си. При това бяха принудени да бъдат безкрайно предпазливи, защото всеки миг пред очите им можеше да изникне някой индианец и да ги види също тъй добре, както и те него.
Слънцето току-що бе потънало зад хоризонта, когато двамата забелязаха пред себе си планинското възвишение и пуеблото, разположено на стръмния му склон. Спряха конете и Олд Шетърхенд извади далекогледа си. След като минута-две гледа през него, той го подаде на Винету. Апачът скоро го свали от очите си и каза:
— Пленниците не са стояли със скръстени ръце. Моят брат видя ли дупката, която се намира в зида на втория етаж?
— Да — отвърна Олд Шетърхенд. — Пробили са я, но не могат да излязат, защото индианците я охраняват. Може би пленниците са се опитвали да се измъкнат и през тавана.
— Сигурно със същия неуспех, тъй като и там стоят пазачи.
— След смрачаване несъмнено ще запалят огньове, които страшно много ще ни пречат. Засега нека се задоволим с това, че забелязахме дупката, защото вече знаем под коя тераса се намират пленниците. Долу на зида е облегната стълба, сигурно са я оставили за вожда, да се изкачи, когато се върне. Колко хубаво ще е, ако не я изтеглят!
Двамата слязоха от седлата и седнаха на земята, за да изчакат да се стъмни. След като нощта се спусна, те видяха как на пуеблото пламнаха няколко огъня. Тогава завързаха конете си за забити в земята колчета и се отправиха към мястото, където тази вечер трябваше да изпълнят един наистина майсторски номер. Било с хитрост или със сила тези двама мъже се канеха да излязат срещу многобройните индиански воини от пуеблото.
Всъщност все още бе твърде рано за това безстрашно начинание и щеше да е далеч по-добре, ако можеха да изчакат няколко часа, когато все още будните индианци щяха да си легнат да спят. Тогава щяха да останат само няколко стражи, с които щеше да се наложи да се справят. Но въпреки това съществуваха различни причини, заради които не биваше да отлагат изпълнението на плана. Първо, не трябваше да забравят, че все пак не бе изключено да се появи някое неочаквано обстоятелство, благодарение на което плененият вожд и придружителите му да се освободят. Възможно беше някой от неговите хора да е ходил в онази посока и да се натъкне на него. А развържеше ли се Ка Маку и дойдеше ли в пуеблото, освобождаването на затворените хора ставаше почти невъзможно. Второ, не се знаеше в какво положение се намират пленниците и какво ги заплашва. Всяко протакане лесно можеше да се окаже за тях съдбоносно. И трето, червенокожите все още не бяха разтревожени от забавилото се завръщане на техния вожд. Вероятно това щеше да стане едва на следващия ден, обаче не беше изключено и още същата вечер отсъствието му да им се стори странно. В такъв случай навярно щяха да изпратят хора да го търсят и щяха да чакат завръщането им. Това щеше да ги постави в състояние на възбуда, на всеобща бдителност, което неминуемо щеше да осуети плана на Олд Шетърхенд и Винету. Ето защо във всички случаи беше по-добре, ако незабавно се заемеха да изпълнят каквото бяха замислили.
След като се приближиха достатъчно до пуеблото, Винету каза:
— Нека моят брат тръгне надясно, а аз наляво. Ще се срещнем в средата на пътя ни, където е стълбата.
Олд Шетърхенд разбра намерението му. Така най-напред щяха да претърсят околността на пуеблото, за да видят дали го охраняваха и отвън или дали някой от червенокожите все още не се беше прибрал. Олд Шетърхенд последва подканата на приятеля си и не откри нищо особено. Когато двамата се срещнаха, се оказа, че забелязаната от тях стълба беше вече изтеглена.
— Уф! — обади се тихо апачът. — Няма я. Никой друг не може да се качи горе.
— Да, никой друг — кимна Олд Шетърхенд. — Но на нас това не ще ни попречи да достигнем най-долната тераса. Преди всичко трябва да разберем как са разпределени вражеските постове и къде се намират останалите хора от племето.
— Запалили са два огъня.
— Да, така е. Това са огньовете на стражите. Единият от тях е на терасата, под която са затворени пленниците, а другият гори върху платформата на по-долния етаж, за да осветява дупката, през която са се опитали да се спасят. Край огньовете стоят постове, горе има трима и долу са трима. Но къде са другите индианци?
— Във вътрешността на етажите. Моят брат не забеляза ли, че и вътре има светлина?