И тъй, те изтеглиха стълбата, която водеше от първия етаж към приземния, и я отнесоха към левия край на терасата. Това трябваше да стане с изключителна предпазливост. Щом стигнаха там, те я облегнаха на зида на втория етаж и се изкачиха по нея. След като се озоваха горе, известно време останаха предпазливо да лежат на едно място, както и преди, за да огледат и тази платформа.
— Пазачите са сами — прошепна апачът.
— Да, и това е добре — обади се неговият бял приятел. — Въпреки всичко ни предстои извънредно трудна работа. Тук няма никакво прикритие, нито храст, нито дърво, където да можем да се притаим.
— Но има сянка!
— Well! Обаче това не е достатъчно. Можем да се приближим най-много на двайсетина крачки от тях, а ако онзи обесник, дето хвърля сянка, се размърда, огънят ще ни освети и те сигурно ще ни забележат твърде рано.
— Ще отвлечем вниманието в обратната посока.
— Как? С малки камъчета ли?
— Да.
— Добре! Ако наистина се оставят да ги измамим така, значи са много глупави. След това ще трябва да изминем двайсетината крачки за две секунди. Аз ще поваля на земята онзи, който е с гръб към нас. Ти ще се заемеш със следващия, а аз пък с третия.
— Но без абсолютно никакъв шум! — предупреди Винету.
— Естествено, защото иначе ще привлечем вниманието на тримата пазачи на по-горния етаж. Дори и да успеем незабелязано да се промъкнем до огъня, необходимо е само на някой от горните стражи да му хрумне да погледне надолу и ще ни види. Какво ще правим в такъв случай?
— Ще повалим и обезвредим тези тримата, а после бързо се качваме при другите трима. Извадим ли и тях от строя, ще си открием пътя към хората, които искаме да освободим.
— Няма да мине без шум и цялото пуебло ще се вдигне на крак!
— Въпреки това Винету и Олд Шетърхенд няма да се изплашат. Ще изгасим огньовете и няма да ни виждат. Тогава няма да могат и да стрелят по нас.
— Добре! Да съберем сега камъчета!
Подхвърленият от Олд Шетърхенд въпрос, какво да правят в случай че ги открият, за което се и уточниха, се оказа от голямо значение за тях, защото по-късно действително ги видяха и те можаха незабавно да започнат да действуват в пълно разбирателство, без да губят скъпоценно време с въпроси и отговори. Потърсиха наоколо и намериха необходимите им камъчета. После се прилепиха плътно към земята и запълзяха към тримата пазачи. Преценката на Олд Шетърхенд се оказа съвсем точна: когато достигнаха на двайсетина крачки от тях, двамата се видяха принудени да спрат. Винету се понадигна леко и хвърли едно камъче над главите на стражите така, че то падна от другата им страна. Колкото и незначителен да беше шумът от малкото камъче, индианците го доловиха и като извърнаха глави надясно, внимателно се ослушаха.
— Изглежда, ще успеем — прошепна Олд Шетърхенд. Винету хвърли още няколко камъчета и това накара тримата пазачи да предположат, че вдясно от тях се намира някакво живо същество, а може би дори и враг, поради което наостриха слух и зрение.
— Хайде! — тихо се обади Олд Шетърхенд. Двамата се изправиха. С пет-шест дълги и почти безшумни скока те се озоваха при пазачите. Юмрукът на силния бял ловец се стовари върху главата на първия от тях така, че той се просна на земята, без да гъкне. В следващия миг те сграбчиха втория и третия за гърлото. Последва здраво притискане, няколко удара по слепоочията и двамата пазачи също изгубиха съзнание. Бързо ги вързаха, а в устата им натъпкаха парцали.
— Дотук успяхме! — прошепна Олд Шетърхенд. — А сега незабавно да отнесем стълбата до отвора, под който се намират пленниците. Искам да говоря с тях. Нека през това време моят брат Винету не изпуска из очи по-горния етаж! Възможно е някой от стражите да пристъпи до самия край на терасата.
Той изтегли стълбата, която избегнаха да използват, докато се намираха на долната платформа, подпря я на зида съвсем близо до пробитата дупка и се изкачи по нея. После тихичко подвикна в дупката:
— Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър! Тук ли е някой от вас?
Той наостри слух и отвътре дочу глас:
— Я слушайте! Някой говори отвън! При дупката има човек!
— Вероятно някой от червенокожите подлеци! — обади се друг глас. — Перни го с един куршум!
— Глупости! — бързо се намеси трети. — Никой индианец няма да се осмели тъй удобно да си подложи кратуната, че да му светим маслото, ако не се лъжа. Сигурно е някой друг човек, който иска да ни спаси, може би дори да е Олд Шетърхенд или Винету. Направете ми място! Ще отида При дупката.
По израза «ако не се лъжа» Олд Шетърхенд разбра кой се беше обадил. Затова попита: