— Сам Хокинс, тук ли си?
— Тъй ми се струва — дойде в отговор отвътре. — Ами ти кой си?
— Олд Шетърхенд.
— Heigh day! Наистина ли?
— Йес. Искаме да ви измъкнем оттук.
— Искате? Говориш в множествено число, значи не си сам, нали?
— Не съм. С мен е и Винету.
— А има ли и други?
— Няма.
— Слава Богу, че дойдохте, очаквахме ви с голямо нетърпение. Но, сър, дали наистина си Олд Шетърхенд? Да не би да се казваш мистър Гринли, Краля на петрола?
— Би трябвало да ме познаеш по гласа, приятелю Сам!
— Абе я остави ти гласа! В тази дупка всички гласове си приличат, още повече че говориш тихо. Хубава история ще бъде, ако ти повярваме, а после се окаже, че Олд Шетърхенд се е превърнал в Краля на петрола. Не съм чак толкоз глупав Кун! Дай ми някакво доказателство!
— Какво?
— В момента носиш ли твоята карабина «Хенри»?
— Да.
— Я ми я подай през дупката да я опипам.
— Ето я, но бързо ми я върни, защото всеки миг може да ми потрябва.
Той побутна карабината в дупката и само след броени секунди я получи обратно, след което Сам се обади:
— Вярно, значи си ти, сър, слава Богу, че дойде! Ние не можем да излезем. Наистина има възможност да се спасим, но ще трябва да започнем ожесточено сражение, а не ни се иска да проливаме кръв. Как мислиш да ни измъкнеш?
— Имате ли стълба?
— Тези негодници я изтеглиха.
— А оръжия?
— Те са все още у нас. Не успяха да ни ги вземат. По-късно ще ти разкажа как се забъркахме в тази страхотна каша.
— Сигурно сте постъпили много мъдро! Наистина е било голям «майсторлък», и то от хора като вас! И кой още е долу с теб?
— Все твои добри познати: Стоун, Паркър, Дрол, Хобъл Франк и тъй нататък.
— А деца има ли?
— За съжаление!
— Well! Тогава слушай внимателно какво ще ти кажа! Първо ще ни подадете децата, но те не бива да издават никакъв звук. След това ще последват жените — надявам се, те също ще пазят тишина. После ще се промъкнат онези, които не познават Запада и нямат голям опит. Уместно е най-напред всички тези хора да излязат навън, за да не останат затворени, в случай че индианците ни забележат. Тук седяха трима пазачи, които обезвредихме. Над главите ви се намират други трима, а те лесно могат да ни изненадат. Ако това стане, ще трябва бързо да действам. Ще се кача горе, за да се справя с тях. Успея ли, ще отворя дупката на терасата и ще ви спусна стълба, за да могат всички, които все още се намират в помещението, бързо да се изкачат при мен и да ми помогнат. И така, опитните хора ще останат последни. Разбра ли всичко?
— Да.
— Тогава започвай! Ще чакам тук, за да посрещна най-напред децата.
Само след броени секунди от дупката изникна едно момче. Олд Шетърхенд го измъкна и го подаде на Винету, който го пое и го остави до стената. По същия начин постъпиха с всички деца, а после и с жените. Това беше тежка работа, при която застаналият на стълбата Олд Шетърхенд трябваше да напрегне всичките си сили. След като дотук всичко мина успешно и Сам Хокинс му съобщи, че започват да излизат мъжете, и то начело с немските преселници, ловецът му отговори:
— Те не се нуждаят от помощта ми, за да достигнат стълбата. Затова ще отида да наблюдавам какво правят тримата пазачи над вас.
Той слезе при Винету, подхвърли му тихо няколко обяснителни думи, а после бързо и безшумно се втурна покрай самия зид наляво, където се намираше стълбата, с чиято помощ се беше изкачил на тази платформа. Той я издърпа и я облегна на стената, за да се изкатери на следващия етаж.
Когато се озова горе и огледа осветеното от огъня място, той забеляза големите камъни, отърколени върху капака, за да го затискат, тъй че пленниците да не могат да излязат. Наблизо лежеше стълбата, която индианците бяха изтеглили, преди да затворят дупката. Друга стълба водеше към по-горната платформа. Пазачите седяха така, че двама от тях бяха с гръб към него.
Олд Шетърхенд се изкачи на тази тераса, за да може незабавно да се нахвърли върху стражите, в случай че индианците ги откриеха. Ако пленниците успееха да се измъкнат навън до последния човек, той щеше да слезе обратно, без изобщо да им се покаже. И тъй ловецът лежеше притихнал и изчакваше. Започна да пресмята по колко време ще е Необходимо на всеки, за да изпълзи от дупката, и колко души са могли вече да излязат навън. И тъкмо когато си мислеше, че навярно шестият е наред, в същия миг в нощта се разнесе силен и пронизителен женски глас:
— Божичко, господин кантор, амче внимавайте да не паднете върху мен!