— Да — отвърнах лаконично.
Изминахме последния участък с крайна предпазливост, придържахме се плътно към стените на клисурата и не бързахме. Стрелците дори не погледнаха към нас, вниманието им беше насочено към цели вътре в замъка, най-вече към войниците, които клечаха зад бойниците по стените му. Стигнахме до Мартен незабелязани.
— Крал Йорг. — Въпреки четирите години в двора Мартен беше запазил селския си акцент. Стоеше до входа на подземния проход — цепнатина в скалата, висока и широка колкото да мине конник. Камънаците над цепнатината изглеждаха автентични, но опитното око различаваше следите от човешка намеса — камъните бяха наредени така, че да се свлекат с минимално побутване и да запушат излаза. Специфична воня обгръщаше цепнатината. Видях Макин да бърчи нос и да се мръщи, сякаш смрадта му е позната, но не се сеща откъде точно.
— Капитан Мартен — казах аз. — Виждам, че сте удържали Бегалото на всяка цена!
Той не се усмихна. Мартен никога не се усмихваше, поне аз не го бях виждал, нито бях чувал да го е правил. Усмивката би седяла странно на лицето му, което беше дълго като всичко друго в него и сиво като късия перчем над очите му.
— Врагът не прояви интерес да ни го отнеме. Според мен изобщо не знаят, че сме тук.
— Толкова по-добре — казах. — Кепен, поведи Стража към замъка.
Кепен се мушна в цепнатината и мъжете от Стража го последваха един по един. Чакаше ги преход от триста-четиристотин метра, който в по-голямата си част минаваше през естествени пещери, издълбани от древни потоци, а в последната си третина — през тунел, прокопан от мъже с кирки и свещи.
Погледнах часовника на китката си. Започваше да ми става навик. Два и четвърт.
— Ти ела с мен — казах на Мартен. Макин и капитан Харолд също тръгнаха с нас.
Пропълзяхме по скалите, които ни скриваха от подножието на склона, и спряхме на място, което предлагаше добър изглед към стрелците на височината. Смъкнах ръкава си върху часовника. Искахме да останем незабелязани, а стъкленият циферблат отразяваше слънцето.
— Много са — каза Макин.
— Да. — Дори да не смятахме пешаците, а само стрелците, принцът на Стрела беше стоварил пред замъка ми четири пъти повече мъже от моите.
Гледахме. Не засипваха Призрачния със стрели, а се целеха внимателно и стреляха по конкретни мишени, което принуждаваше моите хора да клечат зад бойниците. При нужда врагът можеше да вдигне истинска буря от стрели, но засега предпочиташе да не ги пилее напразно.
Гледахме.
— Забележително — каза Макин.
— Чакай — рекох аз и си погледнах отново часовника.
— Ка… — започна Макин, но млъкна след първата сричка. Черно петно се разля под височината.
— Какво е това? — попита Харолд.
Редиците на стрелците започнаха да поддават. Формацията им се разлюля на вълни.
— Тролове — отвърнах аз.
— Какво? — викна Макин. — Как? Кой? Колко?
Разстоянието беше голямо и детайлите се губеха, но и без подробности беше ясно, че на височината се разиграва истинско клане. Скалите почервеняха.
Макин удари дланта си с юмрук.
— Подуших ги при входа на излаза. Ти вонеше по същия начин, когато Горгот те донесе от пещерите на онзи връх в Данско. — Смръщи вежди. — Това май обяснява несметните количества кози, които купувахме в последно време. Знаех си аз, че има нещо гнило. Онова, дето сме се готвели за дълга обсада, винаги ми е звучало съмнително.
— Горгот ги доведе на юг — казах аз. — Предложих им убежище в Матераците, макар да подозирам, че се навиха заради козите… Сто и двайсет трола. И много кирки. Прокопаха тунели, които излизат в подножието на височината.
Мартен почти се усмихна.
— Сигурно затова не ми обърнахте внимание, когато ви убеждавах, че трябва да защитим онзи хълм.
— Не могат да спечелят — каза Макин. — Малко са. Може да са тролове, но пак са малко!
— Така е. Но я ги виж. Клането е зрелищно, не мислиш ли? Както би казал Маикал, добре е слонът на изненадата да е на твоя страна. — Смъкнах се обратно в сянката на скалите. — Така, да тръгваме.
Мартен ме настигна.
— Защо сега обаче, и как разбрахте?
— Това ли? По-добре питай Горгот как е разбрал. Казах му да ги пусне час след лавината. И той се съгласи… но как е разбрал кога е паднала лавината, представа нямам.
Стигнахме до излаза. Последните мъже от Стража вече влизаха през цепнатината.