— Не ме ли искаш? — Ръцете ѝ застинаха във въздуха. Към страха и решителността се прибавиха обида и гняв.
Докато обикалях пътищата с братята, бях забелязал, че старите мъже харесват млади момичета. Брат Роу и Лъжеца винаги си избираха младичките. По-млади от Миана. Аз и брат Сим, от друга страна, предпочитахме опита и пищните форми на по-зрелите жени. Така че, да, не я исках. А да ти тръснат на масата нещо, което не искаш, възлюта сепия, да речем, вместо телешко с картофи, задължително ти убива апетита. Всички видове апетит.
— В момента не те искам, да — казах. Това ми се стори по-дипломатично, отколкото в прав текст да я нарека възлюта сепия.
Сложих ръка върху задната част на лявото си бедро. Болеше ме ужасно след спринта по стълбата. Отворил бях рана, която не помнех да съм получавал. Сигурно си бях разпрал крака, когато пропаднах в пещерата точно преди лавината да ни затрупа. За една сутрин бях убил шест хиляди души и бях платил за това с рана на задника, която сам си бях нанесъл. По пръстите ми имаше кръв.
Стигнах до леглото с четири бързи крачки. Отметнах завивките. Миана подскочи, като да я бях ударил. Изтрих ръка в чистите чаршафи; изстисках още малко кръв от раната на крака си и повторих процедурата.
— Така — рекох. — Изглежда ли ти достатъчно?
Миана се стресна.
— Аз… не знам…
— Ще трябва да свърши работа. На мен ми се вижда достатъчно. Повече кръв не ми се дава.
Смъкнах с едно движение чаршафа от леглото и го пъхнах през решетките на прозореца. Две стрели се валяха на пода, сигурно бяха попаднали тук по време на силния обстрел от възвишението. Вързах чаршафа за една от решетките, за да го развее вятърът и всички да видят, че съм направил Миана жена.
— Кажеш ли и дума за това на някого, лорд Джост ще поиска да го направим на масата в банкетната зала пред очите на всички — казах аз.
Тя кимна.
— Къде отиваш? — попита, когато тръгнах към вратата.
— Долу.
— Добре — каза тя. Тръсна се с отскок на леглото. Краката ѝ не стигаха пода.
Сложих ръка на дръжката.
— Има да пеят песни за Йорг Бързия. Бърз с единия меч, бърз и с другия — каза тя.
Свалих ръката си от дръжката, обърнах се и тръгнах назад към леглото. Победен.
— За какво искаш да си говорим? — попитах и седнах до нея.
— Познавам Орин от Стрела, познавам и брат му Еган — каза тя.
— И аз ги познавам, бегло. — Споменът за края на въпросната среща още ми докарваше главоболие. — Ти къде си ги виждала?
— Дойдоха в двора на татко, в Уенит. Обикаляли империята, за да я опознаят, така казаха. Орин беше с невястата си. — Наблюдаваше ме, следеше за реакция. Явно беше чула някои неща.
— Катерин. — Реагирах, така или иначе. Бракът ми с невръстно дете не би могъл да сложи край на апетита ми към жени, и към тази жена конкретно. — Какво мислиш за принца? — Исках да я питам за Катерин, не за Орин и брат му, но удържах на импулса, не за да пощадя чувствата на Миана, а заради слабостта, в която продължавах да пропадам всеки път, щом чуех името на Катерин. Отвратително.
— Орин от Стрела е най-страхотният мъж, когото познавам — каза Миана. Явно и тя не страдаше от излишни скрупули по отношение на чувствата ми и тяхното щадене! — Брат му Еган е самовлюбен, с такова впечатление останах. И татко каза нещо подобно. Лоша комбинация от слабост и агресия. Орин обаче… Орин прави впечатление на човек, от когото ще излезе добър император, човек, който е в състояние да обедини Стоте в мир. Не си ли обмислял варианта да му се закълнеш във вярност?
Погледнах я. Умни кафяви очи, които нямаха място на детско лице. Истината е, че често бях мислил какво ще направя, ако Орин от Стрела потропа отново на портите ми, със или без войска. Знаех, че в очите на всички Орин е по-добрият кандидат за императорския трон, ала в същото време хиляди бяха готови да пролеят кръвта си, за да го спрат. За да постигнеш каквото и да било в живота, трябва да газиш по трупове, а аз бях павирал пътя си с мъртви тела. Гелет бе изгорял заради амбицията ми. И още гореше.
— Обмислял съм го.
Миана се стресна, искрено изненадана, че изобщо съм проговорил. Явно не беше очаквала да получи отговор на този си въпрос.
— Може и да е имало момент, когато съм бил склонен да служа като стюард на император Орин, а моите козари и неговите фермери да си живеят живота в мир. Но нещата се променят, събитията ни повличат след себе си дори когато вярваш, че ти водиш парада, че ти даваш заповедите. Братя умират. Изборът ни се стеснява.
— Катерин е много красива — каза Миана и като никога сведе очи.