ИЗ ДНЕВНИКА НА КАТЕРИН АП СКОРОН
1 юни, година 99 от Междуцарствието
Стрела. Замък Йотрин.
Оженихме се. Щастлива съм.
23 юли, година 99 от Междуцарствието
Стрела. Нови лес.
Яхнахме конете и дойдохме в Нови лес. Наричат го така, защото някакъв прапрадядо на Орин наредил да засадят гора в чест на победата си над бретанците, след като ги изтикал обратно в морето. Това е първата ми възможност да разгледам Стрела, макар че май ще гледаме основно дървета. Еган настоя Орин да отиде на лов с него, а Орин покани и мен. Последното май не влизаше в плановете на Еган. Орин му бил обещал да отидат на лов само двамата, така каза, без придворни, без тарапана. Орин отвърна, че колкото по-богат ставал, толкова по-рядко можел да си позволи подобен лукс, но обеща да съкрати максимално ловната дружинка.
Стрела е прекрасна страна. Може да ѝ липсват величествените планини на моята родина, но горите ѝ са разкошни, дъбове и брястове, бреза и бук, а не вездесъщите борове и борчета на Скорон. А и тукашните лесове са светли и проветриви, можеш да яздиш спокойно между дърветата, изобщо не приличат на гъстите и мрачни гори у дома.
Направихме си бивак на една полянка, слугите разпъват павилиони и палят готварски огньове. Орин покани лорд Джакарт и сър Талбар да ни придружат, също лейди Джакарт и дъщеря ѝ Джесет. Подозирам, че функцията на лейди Джакарт е да ми прави компания, докато мъжете убиват разни неща в гората. Мила е, но възглупава и незнайно защо смята, че трябва да крещи, за да разбирам акцента ѝ. Чувам я много добре, просто ми се иска от време на време да си поема дъх и да си довършва думата, преди да подхване следващата. Малката Джесет е чудесно момиченце, на седем е, тича постоянно, крие се в храсталаците и камериерът на баща ѝ, Дженин, трябва да я измъква оттам.
И аз бих искала момиченца, две, руси като Орин.
Орин се върна, Еган яздеше с него, двамата на един кон, Джакарт и Талбар — отляво и отдясно. Станах с намерение да попитам за сърната, но бързо си промених решението — мъжете бяха мрачни до един, с изключение на Еган, който изглеждаше готов да убива. Малката Джесет хукна право към баща си, смееше се и питаше какво ѝ е донесъл — сърна или сръндак? Лорд Джакарт буквално се изхлузи от седлото си и я грабна на ръце, преди Еган да е скочил от коня на брат си. Чудо е как Джакарт не избухна в пламъци, предвид начина, по който го гледаше Еган. А после видях кръвта, тъмна и лепкава по ръцете на Еган, като черни ръкавици; имаше пръски чак до лактите му.
— Ще ида да насека дърва — каза Еган и тръгна през поляната, като крещеше някой да му даде брадва.
Лорд Джакарт занесе дъщеря си до павилиона на семейството, лейди Джакарт подтичваше след него. Може да беше глупава, но знаеше кога да млъкне.
— Еган вкара Ксантос в една шипка — каза ми Орин и разпери ръце. — И аз не я видях.
— Но нали изрично го предупреди да язди бавно и да внимава за проклетите шипки. — Сър Талбар поглади дългите си мустаци и поклати глава.
— Не е в стила на Еган да се отказва от гонитбата. А и онзи елен имаше разкошни рога. Осемнайсет разклонения, ако не и повече. — Орин умее да представя слабостите на другите като достойнства. Сигурно защото е толкова добър. Това кара мъжете да го следват, да го обичат. Може би ще омагьоса и мен по този начин… не знам.
— Горкият Ксантос. — Жребецът беше великолепно животно, кръстен на коня на Ахил, черен като каменно масло, мускули трепкаха на вълни под лъскавата кожа. Искало ми се беше да го пояздя, но с Еган е трудно да се говори. Каквото и да му кажа, все изглежда ядосан. — Не знам много за конете, в Скорон те са по-скоро рядкост, но… Толкова ли са опасни шипките за тях? Смъртоносни чак? — А после разбрах или поне реших, че съм разбрала.