— Крака ли си е счупил? Бедничкият Ксантос.
Орин поклати глава, сър Талбар плю.
— Бодливата шипка е гадно нещо — каза Орин. — Чудо е, че Ксантос не си счупи крака, но хълбоците му бяха раздрани жестоко.
— Главният коняр… или лекарят, не можеха ли да го зашият? — Не разбирах как такива рани могат да са фатални.
Орин отново поклати глава.
— Виждал съм го преди, а доктор Мастриколс го е описал в учебника си, има го дори в бележките под линия на „Ботаник Франко“ от Хентис. Бодлите на шипката са закривени, връхчетата се отчупват в плътта, раните гноясват, отравят кръвта и животното умира. Дори хора умират от това. Чичото на сър Талбар така си отиде. Два тръна се забили в дланта му, раната била изрязана дълбоко и почистена, наложена с мехлеми, но нищо не помогнало. Раните гноясали и почернели. Първо му отрязали ръката до китката, после до рамото, но той въпреки това почина.
Вече знаех откъде е кръвта по ръцете на Еган.
— Е, поне Еган му е спестил мъките.
Орин сведе глава.
— Да, Ксантос си отиде бързо.
Сър Талбар хвърли поглед на Орин, после отклони очи и не каза нищо повече.
По-късно през деня разходих малката Джесет по края на полянката, детето бъбреше безспирно, но аз не го слушах. Някъде сред дърветата ехтяха удари на брадва. Еган беше насякъл цяла планина цепеници, много повече, отколкото слугите можеха да използват за готварските огньове. Сега сечеше цели дървета. Час по-късно се появи откъм групичка брястове, недалеч от мястото, където с Джесет играехме на дама. Кръвта по ръцете му я нямаше, а по тялото му — атлетично и силно като на Ксантос — се стичаше пот. Кимна, почти без да поглежда към нас, и продължи нататък с брадвата на рамо.
— Не го харесвам — прошепна Джесет.
— Защо? — попитах и се наведох към нея със заговорническа усмивка.
— Убил е коня си — каза Джесет и кимна енергично.
— Било е проява на милост.
— Мама каза, че му отсякъл главата с меча си, защото изпуснали елена.
25 юли, година 99 от Междуцарствието
Замък Йотрин. Библиотеката.
В библиотеката на Орин намерих свитъци, в които се говори за сънищата като за приливи и течения. В село Ханам има жена, която си изкарва хляба с ясновидство, но на някои хора казва повече от това. В една малка таванска стая в къщата си жената ми разказа за плаването по морето на съня.
18 август, година 99 от Междуцарствието
Замък Йотрин. Кралската спалня.
Орин замина на запад с армиите си. Ще ми липсва. Но аз смятам да се възползвам добре от почивката. Имам чувството, че цял месец не сме излизали от спалнята. Ако е нужно повече от това, за да си направим бебе, значи до зимата ще съм изпосталяла, а до пролетта ще съм се спаружила като старица.
ИЗ ДНЕВНИКА НА КАТЕРИН АП СКОРОН
18 юли, година 100 от Междуцарствието
Замък Йотрин. Библиотеката.
Орин е добър човек, може би велик човек. Всички оракули казват, че той ще е императорът и той ще носи императорската корона. Но дори великите мъже понякога издават заповеди, които е най-добре да пренебрегнеш.
Когато е тук, Орин прекарва половината си дни в библиотеката. Рицарите и капитаните, които го търсят там, влизат на пръсти и стрелкат подозрително с очи високите рафтове, сякаш знанието може да потече от книгите и да ги зарази. Намират ни, Орин в единия ъгъл, мен в другия, той вдига поглед от някоя дебела книга с кожени корици и казва: „Генерал Еди-кой си.“ А генерал Еди-кой си пристъпва от крак на крак, смутен сред толкова много писано слово, смутен от учения вид на бъдещия император. А той наистина причина на книжен плъх, липсват му само очилата за четене.