Сагеус вече на два пъти получи неприятен урок да не праща свои изродчета в съня ми. Мисля, че всеки провал отнема от силата му. Отказал се е да ме тормози по този начин, това знам със сигурност. Детето не е негово творение. Ако беше, щях да разбера.
Ала ме наблюдава. Стои по краищата на съня ми, мълчи и се надява да остане незабелязан. Преследвал съм го до ръба на будния свят, хващал съм го за гърлото и съм падал от леглото, стиснал възглавницата. Веднъж съм напипал ножа в съня си. Резултатът — перушина навсякъде. Поганецът ме побутва лекичко, неусетно почти, а дори най-лекият допир може да предизвика диаметрална промяна в посоката, ако е приложен дълго време преди ключовото събитие. Сагеус се опитва да ме насочва, опитва се да насочва всички нас, пръстите му са бързи и леки като паяци, плете с тях тънки нишки, придърпва ги лекичко и накрая властта, към която се стреми, ще му бъде поднесена на тепсия, случайно сякаш, по каприз на съдбата.
Учителят Лундист и Сун Дзъ са моят пътеводител във войната. Баща ми може да е екзекутирал Лундист седмица след като аз избягах от Висок замък, но онова, което съм научил от стареца, ще остане с мен много по-дълго от суровите уроци, с които Олидан Анкрат наказа сина си.
„Войната е измама“ — казва ми Сун Дзъ от страници жълти като жълтеница, сухи като пясък. Войната е измама, но какъв шанс имам аз да измамя когото и да било? В замъка ми има шпиони, в сънищата ми — наблюдатели. Казват, че в гроба човек най-сетне остава насаме със себе си, но аз подозирам, че и там е трудно да опазиш тайните си в нашето болно време.
Затова използвам каквото имам. Медна кутия със спомени. Спомени толкова ужасни, че не смея да ги държа в себе си. Имам кутията и я използвам. Преди време открих, че притисна ли я до челото си, толкова силно, че гравираните тръни да се отпечатат по кожата, тя ще открадне от съзнанието ми спомен, мисъл, план, онова, за което мисля в момента. Така планът става недостъпен за Сагеус и другите като него и в същото време е на сигурно място. На мен ми остава само беглото усещане, че съм имал добра идея, знам и къде да я намеря отново, когато ми потрябва.
Стиснеш ли силно кутийката в ръка, усещаш тъмните ръбове на ужаса вътре, ръбове, които те режат, горят. Болката се просмуква през метала, лишена от съдържание, сурова и студена, а заедно с нея, ако знаеш как, ако си му хванал цаката, можеш да извлечеш нишката на своя план, който си съхранил на място, недостъпно и за най-вещия шпионин. И ако успееш да изненадаш врага си, собствената ти изненада е една съвсем приемлива цена.
13.
Първият човек, когото убих, откакто бях навършил осемнайсет, свърши повечето работа вместо мен. Да изминеш на бегом двеста метра каменист баир с тежка ризница на гърба не е лесно. Войникът си беше полумъртъв от изтощение, на ръба на припадъка, като онази старица на пазара, която така и не се вдигна, след като видя Горгот за пръв и последен път. Вдигнах меча си и той се наниза на него, точка.
Вторият си замина по подобен начин, с малко повече помощ от моя страна — не благоволи да се наниже сам, затова се наложи аз да го мушна. В битка мушкането носи много по-чиста смърт от рязането. Освен ако не те мушнат в корема, разбира се, тогава ти предстои неприятно изчакване, докато червата ти загният хубаво и смъртта те отнесе в агония няколко дни по-късно.
Третият, висок и брадат, прие двата трупа в краката ми като намек и намали за двубой. Още по-разумно би било да изчака другарите си, които пъхтяха по баира, но вместо това той ме нападна ожесточено с големия си меч, нищо че едва си поемаше дъх от усилието. Отстъпих назад да избегна съсичащата дъга, после замахнах на свой ред и му резнах гърлото. Той се завъртя, опръска с артериална кръв другарите, които така и не беше изчакал, спъна се и падна на камънака. Ако не сте го виждали с очите си, няма да повярвате колко надалеч пръска кръвта, ако сте срязали артерията където трябва. Чудо е, че не усещаме това гигантско налягане в телата си, чудо е, че не експлодираме от напъна.
В този момент трябваше да се обърна и да избягам. Такъв беше планът в края на краищата. Собственият ми план. А и мъжете от Стража вече бяха преминали в отстъпление, следвайки моите заповеди. Вместо това аз настъпих, промуших се бързо между двама опръскани с кръв войници, които отскочиха от фонтана на брадаткото. Описах осморка с меча си, първо наляво, после надясно, и двамата паднаха със срязани ризници, натрошена ключица отдясно, дълбока порезна рана на гърдите отляво. Атаката не би трябвало да повали и двамата, но ето че се получи — явно четирите години усилни тренировки с меча не бяха отишли съвсем напразно.