Гог не ми задаваше въпроси, защото не искаше да чува как го лъжа.
Стигнахме до пещерите, чиито отвори не бях видял преди, сбърчихме носове от вонята на троловете и влязохме в мрака.
— Малко светлина, ако обичаш, Гог — казах аз.
Момчето отвори ръка и в шепата му разцъфна пламък, сякаш го беше стискало в юмрука си през цялото време.
Поведох ги през залата при входа, по стръмния проход в планинската снага и до катедралната зала, почти сферична по форма, с надупчен под и огладени стени.
Този път троловете се появиха веднага — половин дузина се материализираха сякаш от въздуха в сенките около пламъка на Гог. Горгот раздвижи мишци, готов да изпробва силата си, ако сред новите има кандидати за двубой. Но троловете, и нови, и стари, клечаха и ни гледаха, гледаха Горгот и не показваха признаци на агресия.
— Защо дойдохме тук? — най-сетне попита Горгот. Вече се чудех дали изобщо ще попита.
— Защото този терен си избрах — отвърнах. — Ако ще се срещаш с лъв, не го прави в бърлогата му.
— Избрал си? От кое? Други терени не си огледал — каза Горгот.
— Така е. И нямаше нужда, защото тук намерих онова, което ми трябва.
— И какво е то? — попита той.
— Смътна надежда. — Ухилих се и клекнах, за да съм на едно ниво с Гог. — Трябва да се срещнем с него, Гог. Знаеш, че имаш проблем, нали? Твоите огньове рано или късно ще те погълнат, а аз с нищо не мога да ти помогна, нито аз, нито Горгот, и всеки път ще става по-зле. — Не го излъгах. Той не искаше да чува лъжи от мен.
Сълза се отрони по бузата му, после кипна и се изпари. Хванах ръката му, мъничка в моята, притиснах в дланта му откраднатото камъче с руната и затворих пръстите му около него.
— Ти и аз, Гог, с теб сме еднакви. Бойци. Братя. Заедно ще влезем там и заедно ще излезем. — Всички лъжи настрана, наистина бяхме еднакви. В дълбокото, под неговата доброта и под моята лошотия, аз и Гог имахме връзка. За мен беше важно детето да победи, да оцелее. Подбудите ми не бяха алтруистични, не се лъжете. Знаех, че ако Гог може да надмогне онова, което го изяжда отвътре навън, значи и за мен има надежда. Нали не мислите, че бях прекосил половин империя, за да спася едно кльощаво дете? Не, за бога. Направих го, за да спася себе си.
— Ще повикаме Феракинд при нас — казах и погледнах към троловете. Зяпаха ме с влажните си черни очи и дори не мигнаха, когато споменах името на огнения маг. — Разбират ли изобщо какво казвам?
— Не — отговори Горгот. — Чудят се дали месото ти е вкусно.
— Попитай ги дали има и други проходи, които извеждат по-високо в планината.
Пауза. Напрегнах се да чуя размяната на реплики, но не чух нищо освен тихото пращене от пламъка на Гог.
— Могат да ни заведат до такъв проход — каза накрая Горгот.
— Кажи им, че Феракинд ще дойде. Кажи им да се скрият наблизо. Задачата им е, настъпи ли моментът, да ни заведат до въпросния проход.
Винаги познавах, когато мислите на Горгот го застигнат в гръб. В момента спринтираха към него, раззинали черни усти в мълчалив рев, черните им езици провиснали връз криви зъби. Изчезнаха по-бързо, отколкото се появиха, потънаха в мрака.
— Точно така, ще повикаме Феракинд. Ще се опитам да го спечеля за нашата кауза. — Обърнах Гог с лице към мен. — Ако стане напечено, искам да направиш онзи номер, който ни показа в залата на дука. Ако Феракинд се опита да ни подпали, искам да вземеш огъня му и да го преместиш там, където ти кажа.
— Ще се опитам — отвърна Гог.
— Разчитам на теб, момко. — Цял живот ме бе мъчил страх от изгаряне, още от онова с машата, а може би и от по-рано, не знам. Спомних си как Верен гореше окован. Чух воя му. Кисела жлъчка опари гърлото ми. Можех да зарежа всичко това и да си тръгна. Да си тръгна жив и здрав.
— Как ще го накараме да дойде тук, брат Йорг? — Първият въпрос на Гог за деня.
Още се виждах как вървя надолу по планинския склон. Вървя, свиркам си под пролетното слънце и се усмихвам. Пот се стичаше от подмишниците ми, изстиваше по ребрата. Ако беше тук, Макин щеше да каже, че има лошо предчувствие. И щеше да е прав.
Можех да си тръгна. Просто да си тръгна.
Ако беше тук, Кодин щеше да каже, че рискът е прекомерен, а печалбата — неясна. Щеше да каже това, но щеше да има предвид друго — „Разкарай се оттук, Йорг“, — защото не би искал да изгоря.