Еган ми предложи с малко думи и дълги тъмни погледи. Мисля, че неговите страсти биха ужасили Сарет, въпреки мръсната ѝ уста. Мисля, че една слаба жена би умряла в леглото му. А една силна жена вероятно би открила, че леглото му е единственото място, където се чувства жива докрай.
Разхождахме се в розовата градина, която кралица Роуен е засадила година преди да умре, онази между замъка и крепостната стена. Първо се разходих с Орин, защото той е по-големият брат, макар и само с година, после с Еган, а Маери Кодин вървеше на метър зад нас да ни свети. Сега градината е обрасла, не са я зарязали напълно, но и не я обгрижват с любов, розовите храсти не са подрязани, скреж покрива прецъфтелите цветове, бодлите, спаружените листа. Отначало Орин вървеше мълчаливо, само стъпките му по чакъла нарушаваха студената тишина. Първите му думи се закъдриха в бяла пара:
— Не ще е лесно да си моя жена.
— Честността винаги е като свеж полъх — отвърнах аз. — Защо да е толкова трудно?
И там, сред розите, той ми обясни — без надувки или излишна горделивост, — че един ден ще стане император и че пътят до Виен няма да е лесен. Не му го бил нашепнал Бог, нито Орин го бил обещал тържествено край одъра на умиращия си баща — не го представи като орис, а като дълг. Според мен Орин от Стрела е като самороден диамант. Един наистина добър човек, който притежава нужната сила да направи онова, което добротата му изисква от него.
И беше прав, разбира се. Да обичаш такъв мъж сигурно е лесно, да си омъжена за него — много по-трудно.
За разлика от Орин, който обмисляше внимателно думите си и говореше за бъдещето, Еган говореше без колебание и за настоящето. Единственото общо помежду им беше честността. Еган ми каза, че ме иска, и аз му повярвах. Каза ми, че ще ме направи щастлива и как. Сигурна съм, че ако бях хвърлила поглед през рамо, лицето на Маери щеше да се окаже червено като моето. Еган говореше за конете си, за битките, които е водил, и за земите, където ще ме заведе. Отчасти си беше хвалба, без съмнение, но в крайна сметка той говореше за страстите си — двубоите, ездата, пътуването, а сега и моя милост. Може да прозвучи плиткоумно, но приех като комплимент включването си в набора от примитивните му наслади. Знам, че вероятно ме вижда като поредната награда, която трябва да спечели, но знам също, че в мен има огън, който не отстъпва на неговия, и че Еган от Стрела може да остане приятно изненадан.
Казах им, че трябва да си помисля.
Сарет смята, че съм луда — трябвало веднага да си избера единия и да се махна от Анкрат.
Маери Кодин казва, че трябва да избера Орин. Имал повече земя, по-добри перспективи и достатъчно огън да стопи една жена, но не и да я изгори.
Аз обаче мисля да почакам.
8 февруари, 99 година от Междуцарствието
Висок замък. Библиотеката. Студена и празна.
Сарет най-сетне изтърси анкратското си хлапе. Големи писъци бяха, толкова големи, че половината замък, волю-неволю, разбра всичко за оная работа с изтласкването на голяма мазна глава през дупка, където дори на пръстите им е тясно. След първите няколко часа ме отпрати. Защото съм се цупела. Разкарах се с удоволствие.
Би трябвало да се радвам за нея. Да съм благодарна, че и двамата са живи. Обичам сестра си, а някой ден сигурно ще заобичам и момчето. То не е виновно, че е Анкрат. Но ме е страх.
Не се цупех. Страх ме беше. Сарет пищя през целия ден и след падането на нощта, преди бебето най-после да излезе. Знаех, че има мръсна уста, но нещата, които крещеше към края… Не ми се мисли как ще я гледат слугите сега. Как ще поглеждат придворните рицари към своята кралица.
Страх ме е и перото предава страха ми на всяка буква, криви я. Треперя и затова пиша бавно, иначе сама не ще мога да разчета написаното.
Миналия месец не ми дойде, този — също. Мисля, че преди годината да е свършила, аз ще съм тази, която крещи и не ѝ пука какво казва и кой ще я чуе. И никой няма да развява знамена, нито ще се моли в параклиса за моето копеле, както го направиха за малкия принц Дегран в полунощ. Дори ако и моето бебе има същата черна коса, прилепнала мазна към главата, и същите тъмни очи, които гледат от зачервено и грозно личице.