Докато бяхме в Призрачния, готвачите приготвяха печен дивеч с мед и розмарин само и само да изкушат небцето ми. След няколко дни на седлото винаги стигам до заключението, че за да бъда изкушен от храна, тя трябва да е или топла, или студена, а ако е животно, предпочитам да не мърда — това условие не е задължително обаче — и на някакъв по-ранен етап от съществуването си да е имало гръбнак.
През първата ни вечер на път седяхме умърлушени около лагерния огън, отсъствието на най-малкия ни спътник незнайно защо ни потискаше повече от отсъствието на най-големия. Зяпах пламъците и си въобразявах, че усещам съпричастен гъдел в костите на челюстта си, което едва ли беше възможно предвид обезболяващия ефект на мехлема.
— Мъникът ми липсва — изненада ме Грамло.
— Мда — добави Сим и плю.
Кент вдигна поглед от брадвата си, която лъскаше любовно.
— Той добре ли се представи, Йорг?
— Спаси и мен, и Горгот — отговорих. — А преди да умре, видя сметката на огнения маг.
— Браво на момчето — каза Роу. — Безбожно копеленце беше нашият Гог, но имаше огън в него, имаше.
— Макин — рекох аз.
Той вдигна глава и пламъците се отразиха в очите му.
— Понеже Кодин остана у дома, а… — Млъкнах, осъзнал, че за пръв път наричам Призрачния „дом“. — Понеже Кодин е у дома, а Нубанеца не е с нас…
— Да? — подкани ме той.
— Казвам само, че ако тръгна по пътека, която е… твърде опасна, да речем… Ще ми кажеш, нали?
Макин нацупи възпълните си устни, после всмука въздух през зъби.
— Ще се опитам. — Опитваше се от години, знаех го, но сега му бях дал официално разрешение да го прави.
Една седмица заобикаляхме села и градчета и избирахме най-безопасния маршрут през кралствата по пътя си. Стигнахме до Рей, който беше твърде голям за село, но твърде нов и пръснат, за да се нарече град. На идване бяхме спрели тук да купим провизии, сега, отново с празни дисаги, смятахме да направим същото. Още ми е странно да плащам за разни неща, но не е лошо да си създадеш този навик, ако имаш излишни пари. Разбира се, от време на време трябва да откраднеш по нещо, да го вземеш насила заради единия кеф, как иначе ще си поддържаш формата? Извън това обаче е препоръчително да се плаща, особено ако си крал и джобовете ти са пълни със злато.
Главният площад на Рей не се отличава с особено голяма площ, следователно е главен по някакъв друг показател, а в градчето има други пазарища и разчистени пространства, които не му отстъпват по размери. Райк тъкмо беше натоварил последния чувал овес на великанския си впрегатен кон, а Макин се опитваше да закопчае дисагите си, издути от четири неодрани изкормени заека, когато навалицата около нас се раздели като Червено море пред един старец. Стоях, облегнат на Барт. Беше ми премаляло нещо. Лятото беше решило да ни поздрави преждевременно и слънцето напичаше от ниско небе. Лицето ме болеше ужасно, пристъп на треска пращаше тръпки по тялото ми.
— Принцът на тръните! — викна старчокът, когато ме наближи, и то достатъчно силно, та хората наоколо да се обърнат.
— Нека е крал, щом ще се титулуваме — измърморих. — А и да има Тръни на картата, не съм ги виждал.
Старецът спря на метър от мен и се изправи в пълния си ръст. Кльощав беше, изпосталял като сушена слива, рехави бели кичури се вееха около плешивото му кубе. Очите му бяха млечни, но не като от перде, а някак перлени с намек за разноцветна дъга.
— Принцът на тръните! — викна той още по-силно и около нас започна да се събира тълпа.
— Махай се. — Използвах тихия си глас, онзи, който ти препоръчва да се вслушаш в казаното.
— Златната порта ще се отвори за принца на Стрела. — Нещо изпука във въздуха около нас и рехавата коса на старчока настръхна като ореол. — Ти можеш само да…
Има си чалъм как да изтеглиш мълниеносно меча си. Стига каишката на ножницата ти да е разкопчана, а аз никога не закопчавам моята, можеш да изхвърлиш острието на няколко стъпки във въздуха. Достатъчно е да провреш ръка под едната страна на кръстачката и буквално да изтласкаш меча нагоре. Ако уцелиш точно момента и завъртиш тяло под определен ъгъл, хващаш дръжката в най-високата точка на полета, а после използваш инерцията за мълниеносен замах към досадника.