Ала грешеше. Грешеше ужасно… а като виждаше емоционалната ѝ болка, разбираше, че няма представа как да я спаси.
– Марисол… – За пръв път чуваше гласа си да звучи така. Но разбира се, кога ли се бе случвало да умолява някого. – Марисол, моля те.
Когато клепачите ѝ най-сетне се повдигнаха, той си пое рязко дъх. Докато очите ѝ бяха затворени, неподвижността ѝ твърде силно му напомняше как би могло да свърши всичко, ако нещата се бяха развили другояче.
Но какво да ѝ каже?
– Вярно е, не мога дори да се преструвам, че разбирам идеята за грях, в която ти вярваш, но нали твоята религия е различна от моята… и аз уважавам това. – Господи, как само ненавиждаше синината на бузата ѝ по толкова много причини. – Но, Марисол, онова, което си сторила – то е било в името на оцеляването. Собственото ти оцеляване. Онова, което си сторила там – именно то е причината сега в дробовете ти да има въздух. Животът е да правим онова, което трябва, и ти стори точно това.
Тя се извърна, сякаш болката беше прекалено голяма. А после прошепна:
– Просто ми се ще да можех… по дяволите, може би си прав. Твърде далеч назад трябва да се върна и твърде много да изтрия, за да се озова там, където бях преди две нощи. Случилото се бе кулминация на толкова много преди него.
– Знаеш ли, стига да пожелаеш, можеш да промениш посоката на живота си. Можеш да престанеш да имаш каквото и да било общо с такива като Бенлоис.
Бегло подобие на усмивка докосна устните ѝ, докато се взираше във вратата.
– Да. Съгласна съм.
Асейл отново си пое дъх.
– За теб има и друг начин.
Въпреки че Сола само кимна, той имаше чувството, че се е помирила с оттеглянето си от дейност, така да се каже. И по някаква причина от това едва не се просълзи… не че би си го признал пред когото и да било, включително и пред нея.
Докато Сола мълчеше, той я съзерцаваше, опитвайки се да запомни абсолютно всичко: вълнистата тъмна коса, която бе измила обилно с шампоан в банята си тук, бледите бузи, съвършено оформените устни.
Мислейки си за всичко, което беше преживяла, той отново я чу да казва, че не е била изнасилена… ала само защото бе убила копелето, преди да е имало възможност да го направи.
Онзи в килията – помисли си той. – Онзи, чиято ръка бе използвала, за да се измъкне от хижата.
Цялото тяло го болеше заради нея, наистина…
– Усещам, че се взираш в мен – меко каза тя.
Асейл се облегна назад и потърка бедра.
– Прости ми. – Погледът му обходи стаята; ненавиждаше мисълта да използва вратата, макар че вероятно би трябвало да я остави да си почине. – Изпитваш ли физическа болка?
Марисол обърна глава към него и махагоновите ѝ очи се впиха изпитателно в неговите.
– Къде сме?
– Защо първо не отговориш на моя въпрос?
– Нищо, с което да не мога да се справя.
– Да повикам ли сестрата?
Асейл вече се надигаше от стола, когато тя протегна ръка и го спря.
– Не, моля те. Не ми харесва как се чувствам от лекарствата. Точно сега имам нужда да бъда напълно свързана с реалността. Иначе ми се струва, че пак съм се озовала… там.
Асейл се отпусна в стола. Как само му се искаше да можеше да се върне на север и да убие Бенлоис. Потисна порива, като си напомни за мъченията, на които наркобаронът се наслаждаваше в този момент… при положение че сърцето му все още биеше.
– Е, къде сме?
Как да отговори на този въпрос?
Е, колкото и да ѝ се искаше да избегне всяко изкривяване на действителността, той нямаше да го направи с факта, че всъщност не е човек, а принадлежи към раса, която тя свързваше с Дракула. Много ти благодаря, Стокър.
– Намираме се сред приятели. – Е, може би попресилваше мъничко. Но Рив му беше осигурил онова, което му трябваше, когато му трябваше… вероятно заради онзи, когото Асейл бе „обработил“, ако не директно заради краля, то определено и безспорно в негова полза.
– Имаш страшно лъскави приятели. За правителството ли работиш?
Той се засмя.
– Мили боже, не.
– Какво облекчение. Чудех се дали няма да ме арестуваш, или да се опиташ да ме превърнеш в информатор.
– Уверявам те, че тънкостите на човешката правна система ни най-малко не ме интересуват.
– Човешката…?
Асейл изруга под носа си и махна небрежно с ръка.
– Знаеш какво имам предвид.
Тя се усмихна и клепачите ѝ се притвориха.