Имаше време, когато нещата у дома бяха различни. А после майка му умря и малката му тайна излезе наяве…
– Баща ви е зает.
Това бе всичко. Никакво: „Може ли да взема палтото ви?“, „Как сте?“, нито дори: „Ама че студена нощ, нали?“.
С него не се хабяха дори с разговори за времето.
Което беше добре. Открай време не харесваше догена.
Икономът се отдръпна, вперил очи в покритата с копринени тапети стена насреща – да премине под този втренчен поглед, бе, като да го опари електрическа ограда… не че Сакстън не бе свикнал с това. Пък и знаеше къде да отиде.
Дамският салон беше вляво – той пристъпи в пищно украсената стая и пъхна ръце в джобовете си. Стените с цвят на лавандула и лимоновожълтият килим бяха ярки и весели и истината бе, че макар посрещането му тук да целеше да го обиди, той определено предпочиташе тази стая пред мъжкия салон с дървена ламперия от другата страна на преддверието.
Майка му бе починала преди около три години, ала това не бе някаква светиня в нейна памет. Всъщност Сакстън имаше чувството, че баща му изобщо не бе скърбял за своята шелан.
Тим открай време се интересуваше най-много от правото… дори повече, отколкото от въпросите, засягащи глимерата…
Сакстън застина. Обърна се към задната част на стаята.
Далечни гласове, които говореха един през друг… и това бе необичайно. Обикновено къщата бе тиха като библиотека; прислугата ходеше на пръсти, дори си бяха създали сложна система от знаци, с която общуваха помежду си, за да не обезпокоят господаря си.
Сакстън се доближи до една двукрила врата. За разлика от онази, която водеше в преддверието, тази беше затворена.
Открехна едното крило и се шмугна във високата осмоъгълна стая, където баща му държеше подвързаните с кожа томове, съдържащи Старите закони. Таванът се издигаше на почти десет метра над главата му; корнизите на рафтовете бяха от тъмен махагон; върху тези над вратите беше извян истински готически релеф… или поне негова версия от деветнайсети век.
В центъра на помещението стоеше огромна кръгла маса, върху чийто мраморен плот имаше… нещо шокиращо.
Масата беше отрупана с отворени книги.
Сакстън вдигна поглед към рафтовете и видя празните места в безкрайните редици с книги. Около двайсетина.
Предупреждение отекна в дълбините на мозъка му, без да вади ръце от джобовете си, той се приведе и плъзна поглед по думите, които се виждаха…
– Исусе.
Унаследяване.
Баща му изучаваше законите за унаследяване.
Сакстън обърна глава по посока на гласовете. Сега, когато беше в стаята, те бяха по-силни, макар и все така приглушени от двукрилата врата в другия край на стаята.
Каквато и да бе тази среща, тя се състоеше в личния кабинет на баща му.
Крайно необичайно. Баща му никога не допускаше когото и да било там… дори отказваше да приема клиенти в дома си.
Трябва да беше нещо наистина сериозно, а Сакстън не беше глупак. В глимерата се кроеше заговор против Рот и баща му очевидно беше замесен.
Нямаше причина някой да се интересува от наследника на престола, освен ако не замисляше нещо против настоящия владетел.
Сакстън обиколи масата, разглеждайки всички отгърнати страници. Колкото повече виждаше, толкова повече нарастваше тревогата му.
– Мамка му – изруга под носа си – нещо, което правеше изключително рядко.
Това беше лошо. Много лошо…
Звукът от отваряне на врата в кабинета го накара да се размърда. Стъпвайки възможно най-леко, той притича обратно в салона за дами и безшумно затвори вратата след себе си.
Когато две минути по-късно икономът повика името му, той разглеждаше безучастно картината на Джон Сингър Сарджънт над камината.
– Готов е да ви приеме.
Без да се хаби с „благодаря“, Сакстън последва излъчващия неприкрито неодобрение доген… и се приготви за същото посрещане и от баща си.
Обикновено ненавиждаше посещенията тук.
Но не и този път. Не, тази нощ той имаше далеч по-важна цел от това, да осуети поредния опит на баща му да го накара да стане хетеросексуален от срам.
* * *
Мърррррррррррррррррррррр.
Звукът накара Трез да се намръщи. Отвори едно око и видя брат си да стои до леглото му; в ръцете си държеше черния котарак Бу, ледените му очи – присвити в неодобрително изражение.
Очите на брат му, не на котарака.
– Още една нощ ли смяташ да прекараш в леглото – изплю Ай Ем.