Не беше въпрос, така че защо да се хаби да му отговаря.
Трез се надигна със стон и трябваше да се подпре, за да се задържи седнал. Очевидно докато той беше вън от играта, светът се беше превърнал в гимнастически обръч и сега планетата се въртеше ли, въртеше около врата му.
Изгубена битка – само след миг отново се пльосна по гръб.
Когато брат му не помръдна от мястото си, Трез разбра, че това бе сирената, викаща го да се върне в действителността. И той наистина искаше да се отзове… ала тялото му беше останало без гориво.
– Кога за последно се храни? – попита Ай Ем.
Трез отклони поглед и избегна въпроса.
– Откога си станал любител на животните?
– Ненавиждам тази проклета котка.
– Личи си.
– Отговори ми.
Работата беше там, че дори не можеше да си спомни кога… не, истинска черна дупка.
– Ще изпратя някого – каза Ай Ем. – А след това двамата с теб трябва да поговорим.
– Да го направим сега.
– Защо? За да можеш по-късно да се престориш, че не си чул нищо?
Е, това беше идея.
– Не.
– Ще използват майка ни и баща ни, за да се доберат до нас.
Трез отново се изправи в леглото и този път не му се наложи да се подпира. По дяволите. Би трябвало да го очаква от с’хийб, но…
– Как?
– Ти как мислиш? – Пръстите на брат му, които почесваха нежно котарака зад ушите, се прехвърлиха под муцунката му. – Ще започнат с нея.
Трез разтърка лице.
– Исусе Христе. Не очаквах, че първосвещеникът ще бъде толкова…
– Не беше той. О, не. Той беше вторият посетител, който имах снощи.
– Колко е часът? – Макар фактът, че през прозорците виждаше нощта навън, да отговаряше поне частично на този въпрос. – Защо не ме събуди, когато се прибра?
– Опитах. Три пъти. Щях да изпратя за дефибрилатор, ако и този път не се беше събудил.
– Е, какво каза първосвещеникът?
– С’Екс е този, за когото трябва да се тревожим.
Трез отпусна ръце и зяпна брат си. Не може да беше чул правилно.
– Извинявай, кой?
– Не е име, което има нужда да повтарям, нали?
– Господи. – Защо палачът на кралицата бе дошъл да се види с брат му. От друга страна… – Увеличават залога, нали?
Ай Ем приседна на ръба на леглото и матракът хлътна.
– Това е импас, Трез. Никакви преструвки повече, опити за убеждаване. Те използваха моркова, сега е ред на тоягата.
Трез си помисли за родителите им и едва успя да си спомни техните лица. За последен път ги беше видял… ами още нещо, което не можеше да си спомни. Онова, което виждаше с кристална яснота обаче, беше къщата, където живееха. Навсякъде мрамор. Златни аплици. Копринени килими. Навсякъде слуги. Скъпоценни камъни, които висяха от полилеите и пръскаха искри.
Не бяха тръгнали оттам… и това бе още нещо, което Трез помнеше. Беше роден в скромен двустаен апартамент, сврян в покрайнините на кралския двор… достатъчно хубав според обикновените стандарти.
Ала изобщо не можеше да се мери с онова, което бяха получили, когато продадоха бъдещето му.
А след това, докато родителите му се бяха издигнали до самия връх? Той бе отпратен, за да бъде отгледан от прислугата на кралицата, сам, между четирите стени на една бяла стая. Едва след като дълги нощи наред бе отказвал да приема храна и вода, те изпратиха Ай Ем при него.
И ето как бе поставено началото на техните дисфункционални отношения.
Оттогава Ай Ем бе станал онзи, който отговаряше за това, Трез да продължава напред.
– Спомняш ли си кога ги видяхме за последен път? – чу се да казва на глас.
– На онова тържество. Нали се сещаш, за кралицата.
– О… да. – Родителите им седяха до Приближените на кралицата, както ги наричаха. Най-отпред. Широко усмихнати.
Не бяха поздравили нито него, нито Ай Ем, когато двамата се появиха, но в това нямаше нищо странно. Веднъж продаден, Трез вече принадлежеше на кралицата. А веднъж привлечен на служба, за да изглади нещата, Ай Ем също не беше техен.
– Нито веднъж не погледнаха назад – промълви Трез. – За тях аз съм просто стока. А те наистина получиха добра цена за мен.
Ай Ем мълчеше, както правеше обикновено. Просто си седеше там и галеше котката.
– С колко време разполагам? – попита Трез.
– Трябва да отидеш тази нощ. – Тъмни очи се обърнаха към него. – Сега.
– А ако не го направя…
Нямаше смисъл от отговор и Ай Ем не си направи труда – ако брат му не станеше от леглото и не се предадеше, родителите им щяха да бъдат жестоко убити. Или нещо по-страшно.
Много по-страшно.
– Те са такава част от системата – каза Трез. – Наистина получиха онова, което искаха.