– Значи, няма да отидеш.
Стъпеше ли веднъж в Територията, Трез никога вече нямаше да зърне света навън. Стражите на кралицата щяха да го затворят в онзи лабиринт от коридори, да го заключат, така че да се превърне в мъжкия еквивалент на харем, да го откъснат дори от брат му.
А междувременно родителите му щяха да си живеят, без да ги е грижа.
– Тя ме погледна – промълви той. – В нощта на тържеството. Очите ѝ намериха моите… и по устните ѝ пробяга почти незабележима усмивка на превъзходство. Сякаш бе направила всички верни ходове и на всичкото отгоре имаше и бонуса, че не трябва да се занимава с мен. Каква майка е това, по дяволите?
– Значи, ще ги оставиш да умрат.
– Не.
– Значи, ще се върнеш.
– Не.
Ай Ем поклати глава.
– Няма трета възможност, Трез. Знам, че си им бесен – на тях, на кралицата, на още стотици хиляди неща. Ала сега сме изправени на кръстопът и имаме само две възможности. Трябва да го разбереш… а аз ще се върна с теб.
– Не, ти ще останеш тук. – Замаяният му мозък се опитваше да обхване всички променливи величини, но непрекъснато даваше накъсо. – Освен това аз няма да отида.
По дяволите, трябваше да се нахрани, преди да се опита да се оправи с това.
– Мамка му, човешката кръв не става за нищо – измърмори той, разтърквайки слепоочия, сякаш така можеше да подкара двигателя на мозъка си. – Знаеш ли какво? Сега наистина не мога да говоря за това… и не е, защото съм задник. Буквално не съм в състояние да мисля.
– Ще изпратя някого. – Ай Ем се изправи и отиде до вратата, която разделяше стаите им. – А после ще трябва да вземеш решение. Имаш на разположение два часа.
– Ще ме намразиш ли? – избъбри Трез на един дъх.
– Заради тях?
– Аха.
Дълго време мина, преди да получи отговор. А котката спря да мърка – ръката на Ай Ем беше застинала под брадичката ѝ.
– Не знам.
Трез кимна.
– Разбирам.
Вратата вече се бе затворила зад брат му, когато Трез се сети за още нещо:
– Не Селена! – извика той след него. – Ай Ем! Хей! Не Селена!
Нямаше си доверие с нея и в обикновена нощ… последното, от което се нуждаеше, бе да е близо до нея точно сега.
24 Американски художник, представител на абстрактния експресионизъм. – Бел. прев.
25 Прочут американски архитект. – Бел. прев.
26 Алюзия за американския филм със същото име (на български – „Омагьосан ден“), в който главният герой е принуден отново и отново да изживява един и същи ден. – Бел. прев.
27 Американски художник от края на XIX и началото на XX век, известен най-вече с картините си, изобразяващи пищността на едуардианската епоха. – Бел. прев.
27
Докато чукаше на вратата, Рот и сам не беше сигурен какво прави. Може би щеше да извади късмет и никой нямаше да отговори.
Нуждаеше се от повече време, преди да направи нещо такова…
Да, ама не. Вратата се отвори и един дълбок глас каза:
– Здрасти! Какво става?
Рот затвори очи зад тъмните стъкла на очилата си, мъчейки се да измисли отговор на този въпрос.
– Зи…
– Аха. Здравей. – Братът се прокашля. От което тишината стана още по-отчетлива. – И така. Какво има?
Изведнъж, сякаш вселената бе решила да го изрита в топките, във въздуха отекна детски плач.
– Слушай, тъкмо я вдигах да стане. Имаш ли нещо против?
Рот прокара пръсти през косата си.
– Не, не, няма нищо.
– Искаш ли след това да мина през кабинета ти?
Как ли изглежда стаята, зачуди се Рот и си я представи такава, каквато я бяха обрисували думите на Бет. Разхвърляна – помисли си той. – Уютна. Весела.
Розова.
Последните думи, които някой би свързал със Зи, преди да срещне Бела.
– Рот? Какво става?
– Може ли да вляза?
– Ъъъ… разбира се. Искам да кажа, Бела е на тренировка, така че ще можем да говорим насаме. Но трябва да… – Пронизителен писък огласи стаята. – …внимаваш къде стъпваш.
Рот вдигна тежкия си ботуш и играчката, която беше настъпил, се напълни с въздух, хъхрейки.
– Мамка му, счупих ли я?
– Мисля, че всъщност е кучешка играчка. Да, почти съм сигурен, че я е взела от Джордж на долния етаж. Искаш ли си я обратно?
– Той си има предостатъчно. Нека я задържи.
Докато затваряше вратата, Рот с болезнена яснота си даваше сметка, че и двамата говореха за своите малки… само дето неговото имаше четири лапи и опашка.
Поне не трябваше да се безпокои, че Джордж ще трябва да го наследи или че може да е сляп.