Исусе, беше така свежо в ума му, сякаш се бе случило едва вчера. Въпреки че в изтеклото оттогава време Тор се бе обвързал с Есен и бе продължил напред дотолкова, доколкото изобщо беше възможно за един мъжки вампир.
Рот поклати глава.
– Не знам дали мога да говоря с него за това.
Нова доза мълчание, сякаш Зи също се бе върнал към онази нощ. А после той каза тихо:
– Тор е твой брат. Ако е в състояние да го направи за някого, ще бъде за теб.
* * *
В мига, в който пристъпи във великолепното фоайе на имението, Бет се закова на място.
За миг нямаше представа какво представлява купчината натрошено дърво, която лежеше на прага на билярдната, но после разпокъсаното зелено сукно я издаде – беше билярдната маса. И изглеждаше така, сякаш някой ѝ се беше нахвърлил с верижен трион.
Приближи се, надникна в стаята и зяпна.
Мястото беше опустошено: диваните, аплиците, телевизорът, барът.
– Той е добре – разнесе се мъжки глас зад нея.
Бет се обърна рязко и се взря в жълтите очи на Зи. В ръцете му Нала беше облечена в прелестна розова рокличка с висока талия и широка поличка, която щеше да ѝ бъде по мярка след няколко месеца. Едва ли можеше да има по-сладка картинка. На краката си имаше малки бели обувчици, а пъстроцветните ѝ къдрици бяха прихванати от бяла панделка.
Очите ѝ бяха жълти като тези на баща ѝ, но усмивката ѝ беше усмивката на Бела – широка, доверчива и дружелюбна.
Господи, болеше я да ги вижда така. Особено когато знаеше причината за погрома в стаята зад себе си.
– Той ми се обади – каза тя.
– Затова ли се върна?
– Така или иначе, щях да го направя.
Зи кимна.
– Добре. Миналата нощ беше истинско изживяване.
– Очевидно. – Бет хвърли поглед през рамо. – Как…
– Спря? С една стреличка на Ласитър. Рухна като чувал и му дръпна един хубав продължителен сън.
– Не това щях да те попитам, но… да. – Бет разтри студените си ръце. – Знаеш ли къде е сега?
– Каза ми, че си го помолила да говори с мен.
Докато гледаше брата срещу себе си, тя отново си спомни първия път, в който го бе срещнала. Господи, беше ужасяващ… и не само заради белега. Тогава имаше свиреп вледеняващ поглед и смъртоносен фокус, който я бе улучил право в гърдите.
А сега? Сега ѝ беше като брат… освен когато ставаше дума за Рот. Рот винаги щеше да бъде на първо място за него.
Така беше и с всички братя. А като се имаше предвид какво беше направил Рот с билярдната стая, това не беше нещо лошо.
– Помислих си, че може би ще помогне. – Господи, ама че глупаво прозвуча. – Искам да кажа…
– Отиде да говори с Тор.
Бет затвори очи. След миг каза:
– Не искам нищо от това. Просто за да сме наясно.
– Вярвам ти. И аз не го искам за вас двамата.
– Може би ще успеем да се справим. – Обърна се към стълбите и усети, че я залива вълна от изтощение. – Слушай, ако го видиш… кажи му, че съм се качила да взема душ. И аз имах дълъг ден.
– Дадено.
За нейно огромно изумление, докато минаваше покрай Зи, той сложи ръка на рамото ѝ и го стисна.
Господи, ако преди две години някой ѝ беше казал, че Зи би могъл да предложи комуто и да било нещо друго, освен пистолет в челото? Невъзможно. А това, че в момента държеше в яките си мускулести ръце бебе като от картинка, което бе вперило в белязаното му лице поглед, пълен с истинско и абсолютно обожание?
То бе, като прасетата да полетят. Адът да замръзне. Майли Сайръс да не си съблече всичките дрехи на сцената.
– Съжалявам – дрезгаво каза тя, знаейки, че обратната страна на близостта между братята бе, че те наистина се тревожеха един за друг.
Проблемите на един от тях бяха проблеми на всички.
– Ще му кажа, че си се прибрала и си в безопасност – увери я Зи. – Отиди да си починеш. Изглеждаш изтощена.
Бет кимна и пое по стълбището, влачейки умореното си тяло стъпало по стъпало. Когато стигна втория етаж, се загледа през отворената врата на кабинета.
Тронът и огромното писалище пред него се извисяваха като чудовища, старото дърво и древната резба бяха осезаемо въплъщение на кралската линия, която бе служила на расата… колко дълго? И тя не знаеше. Не можеше дори да предположи.
Толкова много двойки, пожертвали първородните си синове за един пост, който, от това, което бе видяла, бе не само неблагодарен, но и направо опасен.
В състояние ли бе да постави собствената си плът и кръв на това място, запита се тя. Можеше ли да обрече живо същество, в чието създаване бе участвала, на същата съдба, в която съпругът ѝ страдаше?