То бе единственият начин да предпази децата, които никога нямаше да има.
„Ролинг Стоунс“ бяха прави – понякога не получаваш онова, което искаш. Но ако имаш всичко, от което се нуждаеш?
Животът е хубав.
28
– Братовчед ти се обвързва.
Това бе поздравът, който посрещна Сакстън, докато прекрачваше прага на кабинета на баща си.
Започва се, помисли си той. А следващия път, когато се видеха, без съмнение щеше да чуе как на същия този братовчед му се е родило здраво момченце, което растяло съвсем нормално. Очевидно това беше „подаръкът“ за рождения му ден – репортаж как някакъв негов роднина живее правилно, със субтитри отдолу, че той е позор за рода си и загуба на ДНК за баща си.
Тези малки уведомления бяха започнали скоро след като баща му научи, че е гей, и Сакстън ги помнеше до едно, подредени като грозни малки статуетки върху лавицата на ума му. Най-най-любимата му? Новината отпреди няколко месеца за един вампир гей, който излязъл на среща с друг гей от расата и бил пребит от групичка хора в една тъмна уличка.
Баща му и представа си нямаше, че в този случай става дума за собствения му син.
Онова престъпление от омраза бе завършекът на първата му среща с Блей и той едва не бе умрял от нараняванията си. Не можеше да потърси медицинска помощ – Хавърс, единственият лечител на расата, бе краен традиционалист и имаше навика да отказва лечение на вампири, за които се знаеше, че са хомосексуалисти. Да отиде при някой човешки лекар, също не беше възможно. Да, в града имаше денонощни клиники, които бяха отворени, но той едва бе успял да се довлече вкъщи с последните останки от силата си… и твърде много се срамуваше, за да потърси помощ.
Ала Блей се беше появил… и за тях всичко се беше променило.
Поне за известно време.
– Чу ли какво казах? – попита баща му.
– Колко прекрасно за него… кой братовчед?
– Синът на Енох. Уреден брак. Семействата ще организират уикенд с конни състезания, за да го отпразнуват.
– В тукашното си имение или в Южна Каролина?
– Тук. Време е расата отново да възстанови традициите си в Колдуел. Без традиции сме нищо.
Разбирай: Ти не ставаш за нищо, ако не станеш „нормален“.
Макар, разбира се, баща му да би го казал далеч по-научно.
Сакстън най-сетне погледна седналия зад бюрото мъж и се намръщи. Тим открай време беше слаб – суха фигура, облечена в костюми, които висяха като погребален покров от костеливите ѝ рамене. В сравнение с предишната им среща, като че ли беше отслабнал още повече; острите му черти поддържаха кожата на лицето му като колчета на опъната палатка.
Сакстън изобщо не приличаше на баща си; не тази тъмна коса и тези тъмни очи, нито бледата кожа и суховатото тяло бе изтеглил от генетичната лотария. За сметка на това двамата с майка му си приличаха като две капки вода – и на външен вид, и по характер – русокоси, със сиви очи и кожа, която сякаш излъчваше здраве.
Баща му неведнъж бе отбелязвал колко много Сакстън прилича на своята мамен… и като погледнеше назад, Сакстън не беше убеден, че това бе комплимент.
– Е, какво работиш сега? – попита Тим, потропвайки с пръсти по кожената попивателна.
Над главата му портретът на неговия баща се взираше напред със същото неодобрително изражение.
Попаднал под прицела на два чифта присвити очи, Сакстън бе обзет от почти неудържимия порив да отговори откровено на въпроса – все пак беше първи съветник на краля, а дори в тези времена, когато уважението към монархията бе паднало рекордно ниско, това си беше впечатляващо.
Особено в очите на някой, който толкова тачеше закона, като баща му.
Ала не, помисли си Сакстън. Щеше да запази тази информация за себе си.
– Каквото и преди – измърмори той.
– Вещното право е сложна област. Учудвам се, че си го избра. Кои са някои от по-новите ти клиенти?
– Знаеш, че не мога да разкрия подобна информация.
Баща му махна пренебрежително.
– Едва ли е някой, когото познавам.
– Не. Вероятно не. – Сакстън опита да се усмихне. – Ами ти?
Държанието на баща му се промени начаса; едва доловимата антипатия се отцеди, отстъпвайки място на непроницаема маска.
– Винаги се намира нещо, което да изисква вниманието ми.
– Разбира се.
Разговорът продължи по същия начин – сковано, без да разкрие нищо съществено; пъхнал ръка в джоба си, Сакстън си играеше със своя айфон. Беше планирал оттеглянето си оттук и се чудеше кога ще настъпи моментът.