Трез нареди на ума си да престане да буксува. В този момент имаше такава нужда от кръв, че нямаше да разбере нищо. Първо да се нахрани. Щеше да мисли след това.
И така – обратно към „господи, моля те, не Селена“.
Проблемът бе… кой друг би могъл да дойде? Не беше виждал друга Избраница в това място освен нея и Лейла, която бе вън от играта. А ако не се възползваше от вената, която щеше да му бъде предложена, единствената друга възможност бе да отиде в клуба и да изреди половин дузина човешки жени… което му звучеше точно толкова съблазнително, колкото и перспективата да пие мазут.
Да не забравяме и факта, че в настоящото му изцедено състояние това може би нямаше да се окаже достатъчно. И още нещо интересно? Не мислеше, че изобщо е в състояние да се изправи и да се обуе. Как, по дяволите, щеше да се добере до „Желязната маска“ и…
Откъм вратата отново се разнесе тихо почукване.
Трез пъхна ръка под завивките, намести ерекцията си така, че да лежи възможно най-хоризонтално… и допирът го накара да стисне зъби.
Трябва да го направиш с нея – каза си той. – Веднъж и никога повече.
– Селена… – Мамка му, звукът от името ѝ, откъснало се от устните му, го накара да се почувства така, сякаш ръката му отново бе върху пениса.
О, чакай, той изобщо не я беше извадил отдолу.
Докато Селена отваряше вратата, Трез сложи ръка върху одеялото и ѝ заповяда да остане там.
Пресвета Богородице, майко Божия… ако можеше да цитира ченгето от Бостън.
Изглеждаше прелестно, както винаги, с белите си одежди и вдигнатата коса, ала гладът му я превърна в трансцендентално видение… което го удари право там долу. Хълбоците му се извиха, пенисът му се молеше за нещо, каквото и да било, от нея.
Лоша идея, помисли си той.
И наистина – Селена се поколеба на прага, оглеждайки се наоколо, сякаш бе усетила с какво е зареден въздухът.
Това бе последният му шанс да я отпрати.
Той не се възползва.
– Затвори вратата. – Гласът му беше толкова нисък, че се изкриви.
– Ти страдаш.
– Затвори я.
Щрак.
Запалена беше само една лампа, онази до отоманката, и масленожълтата светлина сякаш действаше като звукова бариера – всички шумове в стаята сякаш се усилиха, а тези отвън затихнаха.
А може би се дължеше на цвета на очите ѝ.
Докато се приближаваше, тя вдигна ръкав, оголвайки бялата си китка. В отговор вампирските зъби на Трез не просто се издължиха, а направо изскочиха от горната му челюст… и господи, как само копнееше за онова, което тя щеше да му предложи. Искаше гърлото ѝ… искаше я гола под себе си, зъбите му – впити в шията ѝ, докато пенисът му…
Трез простена и отметна глава назад, стиснал одеялото в юмруци.
– Не се тревожи – побърза да каже тя. – Ето, пий от мен.
Въпреки въздуха в стаята, Трез усети, че не му достига кислород, докато дишаше накъсано през полуотворената си уста.
А после пръстите ѝ докоснаха ръката му и той отново простена, мъчейки се да се отдръпне. Стиснал зъби, той прекрасно си даваше сметка, че това е много лошо.
– Селена, не мога… не мога да го направя…
– Не разбирам.
– Трябва да си вървиш… – По дяволите, едвам успяваше да говори. – Върви си или ще…
– Пий – рязко го прекъсна тя. – Трябва да пиеш…
– Селена…
– Трябва да вземеш вената ми…
– …трябва да си вървиш.
Говореха един през друг, без да стигат доникъде, докато Селена не взе нещата в свои ръце. За миг Трез си помисли, че умът му погажда номера, ала не… стаята наистина се изпълни с миризмата на прясна кръв.
Беше порязала китката си.
Огромна грешка.
Трез изрева и се хвърли върху нея… и то не към китката ѝ. Пръстите му пуснаха намачканата завивка и като я сграбчи за раменете, той я преметна през скута си и я сложи върху дюшека.
Секунда по-късно вече беше отгоре ѝ, одеялото – смачкано между тях, китките ѝ – притиснати към възглавниците до главата ѝ.
Един поглед в шокираните ѝ очи го накара да замръзне. И все пак не бе в състояние да я пусне.
Дишаше като парен локомотив, тялото му беше кораво, мускулите му потръпваха.
– Мамка му – простена той и отпусна глава.
Слез от нея – нареди на тялото си. – Слез от нея, по дяволите…
Отне му няколко мига, докато забележи, че нещо се полюшва под него. А после осъзна, че е тя. Тя… се движеше под него, и то не в опит да се измъкне. Очите ѝ, преди малко разтревожени, сега бяха замъглени, устните ѝ – полуотворени, гръбнакът ѝ – извит в дъга.